Влахо-български грамоти: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 4:
Тези грамоти са един от най-важните паметници и извори за изследване на българският език и история от времето от последните български царе преди падането под турско робство до начелото на Възраждането. Те са исторически извори и ценни автентични свидетелства за проучване на народните говори в Румъния, които принадлежат към групата на българските говори, и за историята на българския език.
 
Грамотите имат и уникална историческа стойност. Те свидетелстват, че подобно на българските и руските царе и немският кайзер извеждащи титула си според римо-византйската традиция от името на Цезар, титулът на влашките войводи e Іw съкратено от Йоан - от името на Йоан Асен българския царски дом, техен сюзерен и безпорен авторитет за тях от който те първоначално получават властта си.<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, София 1893, Издава Министерството на Народното просвещение, стр.263, 264]</ref> . Именно там по безспорен начин е посочено, [[Влашко| Влашкото княжество]] е васално на България, чак до падането на Търновското царство под турско робство, и че по времето на цар [[Иван Шишман]] на Карпатите има българска митница при прохода между замъка [[Бран]] и [[Рукър - Бран (проход)|Рукър]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ,Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299) отъ Радула II (1375—1380): ''„Тѡго радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти вамеш въ Рѹокеръ, да мѹ запрѣтиш да ѹзимат вамѫ, що закон. А инако да не смѣетъ ѹчинит. И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовнцѫ, и тои та(ко)ждере да имъ ѹзимат."'']</ref> <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)]</ref>
 
==Изследвания==