Среднобългарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
Езикът на Второто българско царство, определян като среднобългарски е основа за създаването на [[руска редакция на старобългарския език|руската]], [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбската]] и [[влахо-молдовска редакция на старобългарския език|влахо-молдовската редакция]], като добива значение на общ книжовен общославянски език (поне на [[южни славяни|южните]] и [[източни славяни|източните славяни]]).
Забележителни паметници на нецърковния среднобългарски и прехода му към новобългарски са многобройните [[Влахо-български грамоти]] от времето на последните царе преди падането под турско робство до началото на [[Възраждане]]то съставяни от войводите на Влашко и Молдова от ХІV до ХVІІ век писани на кирилица на официалният в княжествата български език.
Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения, като в много славянски държави е общ църковен език - [[църковнославянски]].
| |||