Българско влияние в румънския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Среднобългарският като [[официален език]] в княжествата оказва влияние върху оформилият се след [[16 век|ХVІ в.]] на разговорна основа народен [[румънски език]], което е [[лексика|лексикално]] осезаемо доминиращо до [[19 век|ХІХ в.]] и отчетливо представено и днес.
Във Влахия тогава има плътно българско население, което налага своят език като официaлен.<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, София 1893, Издава Министерството на Народното просвещение, стр.263]</ref> [[Първите влашки господари|Гавраил Занетов]] сочи, че със сигурност поне до [[15 век|ХV вek]] преобладаващия етнос във Влашко е българския, това се потвърждава и от изключително живият народен български език говорен от влашките войводи като майчин<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_3.htm Любомир Милетич, Българи и Румъни ..., стр. 121, 129-133]</ref> който е запазен в техните писма и други документи, сред които най-забележителни са [[Влахо-български грамоти|Влахо-българските и влахо-молдовски грамоти]].
Наличието на български книжовни паметници от [[Средновековие]]то в румънските земи е значително. Още от обособяването им в [[14 век|ХІV]] до ХVІІ в. среднобългарският език и писменост са единствените (официален) език и писменост в княжеските канцеларии във Влашко и Молдова и на православната църква по тези земи, а до средата на ХІХ в. българският се ползва паралелно с румънския, който също се пише на кирилица. Влашките и молдовските домашни извори, като владетелски грамоти, църковни писания и частни документи столетия са съставяни само на среднобългарски език. Според [[Григорий Илински]] известните влахо-български и влахо-молдовските грамоти и в частост най-вече влашките по език, стил и калиграфска техника за копие на българските. [[Стефан Бобчев]] развива това като посочва живия български език на влахо-българските грамоти и последвалите ги влахо-молдовските грамоти са еволюция на българските царски грамоти от XIII-XIVв. след изчезването на българската държава и едни от най ценните автентични свидетелства за българския език в тази епоха.
| |||