Българско влияние в румънския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 9:
[[Среднобългарски език|Среднобългарският]] и [[български език|новобългарския език]] имат значимо участие и във формирането на румънския книжовен език. Въпреки че България като държавно-политическо образувание вече не съществува, неоспоримият и стар авторитет и това, че голяма част от нейният елит и интелигенция преминава Дунав, в периода XV-XVI в. предизвиква най-интезивно българско книжовно влияние, фактически продължаваща доминация в отвъддунавските земи. От това време са зафиксирани паралелни румъно-[[български]] текстове. Едва през XVI в. се появяват първите румънски преводни текстове, но все още не може да се говори за литературен език, като дотогава единственият такъв език е българският. Според руския учен [[Рубен Будагов]] едва през XVII в. в румънските хроники може да се говори за някаква литературна обработка. Среднобългарският език оказва най-силно влияние в лексикалния фонд на румънския език – битова, земеделска, църковна терминология, феодални и културни понятия и др.
 
ДоВъв [[Влашко]] до 1859-61 г. официалният език на църквата и паралелноадминистрацията с(след влашкияХVІІ ввек администрациятапаралелно нас влашкия) [[Влашко]] е [[български език|старият български]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава решително доминират славяно-български думи и изрази, и православната църква е против азбукатакирилицата по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.
 
== Източници ==