Северен морски път: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 8x интервали, 2x число+г. (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Файл:Northern Sea Route vs Southern Sea Route.svg|дясно|280п|мини|'''Сравнение:''' {{legend|blue|'''Северен морски път'''}}{{legend|red|'''Морски път през [[Суецки канал|Суецкия канал]]'''}}]]
'''Северният морски път''' е най-краткият маршрут по вода между [[Европа]] и азиатско-тихоокеанския регион и най-значимата морска транспортна магистрала в [[Арктика]]. Разпростира се в [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и в [[Тих океан|Тихия океан]], главно по протежението на [[Русия|руския]] арктически бряг. Дължината му от [[Санкт Петербург]] до [[Владивосток]] възлиза на 14 280 км. Теоретично икономията от дистанцията достига до 50% в сравнение с използваните маршрути през [[Суецки канал|Суецкия]] или [[Панамски канал|Панамския канал]]. Потенциалът за превоз на стоки по този маршрут се оценява на 50 млн. тона годишно, като за [[2010]] г. размерът им е приблизително 3 млн. тона. Връзката му с плавателните реки на [[Сибир]] го окачествява и като общоросийска транспортна система. Поради суровите условия, оптималните варианти за плавания по него рязко варират.
==История==
Line 6 ⟶ 7:
Историята по откриването и усвояването на северния морски път е дълговековна. Идеята да се използва Северния морски път хрумва първо на дипломата Дмитрий Герасимов през [[1525]] година. През втората половина на [[XV век]] редица [[английски]] и [[холандски]] мореплаватели се отправят на експедиции в Северния ледовит океан, в търсене на пряка връзка с [[Азия]] и [[Китай]] в частност, която те наричат '''Североизточен път''' (известен така до началото на [[XX век]]). Едни от по-известните плавания от това време са тези на [[Ричард Чанслър]] и [[Хю Уилъби]], а по-късно и на [[Вилем Баренц]]. Въпреки положените усилия, всички те достигат не по-далеч от [[архипелаг]]а [[Нова земя]]. В края на [[XVI век]] многобройни [[руски]] експедиции започват постепенно да овлядяват и изследват районите по дължината на северния бряг на [[Русия]]. През [[1648]] година [[Семьон Дежнев]] и [[Федот Попов]] за пръв път достигат до пролива между Азия и [[Америка]], по време на свое пътешествие, и подробно описват [[Чукотка]]. Втората Камчатска експедиция, ръководена от [[Витус Беринг]] пропътува почти цялата дължина на Северния морски път в срок от десет години, изработвайки хидрографически описания и географски карти. Научните изследвания на [[Михаил Ломоносов]] в областта на образуването и движението на леда, както и на морските течения в Северния ледовит океан, в съчетание с научните експедиции по това време, изиграват важна роля в обогатяването и конкретизирането на информацията и възприятията относно Северния морски път. От [[1820]] до [[1824]] години [[Фердинанд Врангел]] и [[Фьодор Матюшкин]] изследват и нанасят на карта целия континентален бряг от устието на река [[Колима (река)|Колима]] до [[Колючински залив|Колючинския залив]]. През [[1879]] година [[шведски]]ят полярен изследовател [[Адолф Ерик Норденшелд]], водач на шведско-руска експедиция, успява да „покори” Северния морски път. Той достига до [[Берингов проток|Беринговия проток]], на борда на парахода „Вега”, след пътуване започнало от Европа и продължило един зимен сезон. С това той доказва, че такъв маршрут съществува и е реално проходим. През този период се появява Карският морски път, до устието на реките [[Об]] и [[Енисей]], като самият Норденшелд е смятал, че това е крайната точка до която може да пътуват търговски кораби.
[[Файл:Adolf Erik Nordenskiöld målad av Georg von Rosen 1886.jpg|ляво|150п|мини|Шведският полярен изследовател [[Адолф Ерик Норденшелд]]]]
В началото на [[XX век]] усвоението на Северния морски път добива друг смисъл със стремежа за развитието на руската икономика. През [[1909]] година в Невската корабостроителница са построени двата парахода ледоразбивачи [[Таймир]] и [[Вайгач]], специално предназначени за изследване на маршрута. В хода на експедиция с двата морски съда през [[1915]] година изследователите откриват непозната територия, която назовават Северна земя.
След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] съветските власти забраняват всякакъв чуждестранен трафик по маршрута. През 20-те години на XX век, държавата прави усилия по развиването на пътя, като през следващото десетилетие той е изцяло усвоен като вътрешен морски транспортен коридор, подпомагащ разработването на арктическите ресурси. През [[1932]] година е основана '''ГлавСевМорПут''' (Главное управление Северного морского пути) – организация, отговорна както за самия път, така и за цялата икономическа дейност в арктическите територии на [[СССР]]. Това слага край на дългогодишните дебати и съмненията за възможностите за използването му. В същата година е извършен и първият преход на цялата дължина с едно плаване под ръководството на [[Ото Шмит]], който оглавява управлението на ГлавСемМорПут, и капитан Воринин на борда на парахода „Сибиряков”.
През 40-те години на миналия век, Северният морски път започва да се използва за доставки на промишлени стоки от далечния изток, придвижване на военни кораби на запад или риболовни на изток, и много други. От 70-те години се използва също и за развитието на северната съветска [[нефт]]ена и [[газ]]ова индустрия. През [[1987]] година [[Михаил Горбачов]] предлага да се даде достъп за плаване на чуждестранни морски съдове, а формалното му отваряне е на [[1 юли]] [[1991]] година.
==Настояще==
[[Файл:Icebreakeryamal.jpg|дясно|300п|мини|Атомният ледоразбивач '''„Ямал“''']]
Разпадът на Съветския съюз и последвалата икономическа криза оказват негативно влияние върху развитието на Северния морски път. Централизираното снабдяване с промишлени и продоволствени товари е ликвидирано, което води до колапс на транспортната система по маршрута. Експлоатацията му спада до крайно незадоволително равнище, възлизащо на 1,5 милиона тона (без нефтения експорт от [[Баренцово море]]) превозен товар годишно, в края на 90-те години на миналия век. След този спад се отчита постепенно подобрение, като за [[2010]] година са отчетени 3 милиона тона транспортирани товари.
Продължителността периода възможен за плавания варира между 2 и 4 месеца в годината, в зависимост от условията, а с помощта на [[Ледоразбивач|ледоразбивачи]] в отделни участъци и повече.
По инициатива на руската страна, през [[1993]] година е организирана мащабна изследователска програма с участието на [[Русия]], [[Норвегия]] и [[Япония]], чиято цел е изследването на цялата акватория, подходяща за международно плаване. До завършването ѝ през [[1999]] година е събрана огромен брой информация в услуга на всички заинтересовани за опознаване на предимствата на маршрута. Разкрит е потенциалът за бъдещо нарастване на регионалния трафик, макар и от друга страна да става ясно, че поради климатичните и икономически условия на този етап не е подходящ за регулярен транзитен трафик.
Като основни предимства могат да се посочат ниската стойност на разходите заради по-късото разстояние, както и отсъствието на морски пирати. Недостатъците се състоят в нуждата от съпровод на ледоразбивач, обучен екипаж за работа в арктически условия и кратък навигационен период. Несигурността в спазването на графика поради непредвидени събития, както и нуждата от използване на пригодени за полярни условия морски съдове също оказват отрицателно влияние върху използването му.
''Главните товарни потоци, доминиращи превоза в арктическата област са три:''
* ''Руди и обработени метали'';
* ''Нефт и газ'' – силен растеж в трафика предимно чрез малки танкери от Баренцово и [[Карско море]] в [[запад]]на посока;
Line 25 ⟶ 26:
==Бъдеще==
Нефтената и газова индустрия на Русия настъпва далеч на [[север]] в усвояването на природните залежи на [[Арктика]]<ref>http://www.trubagaz.ru/issue-of-the-day/jamal-spg-i-severnyjj-morskojj-put/ Вокруг газа, 21.10,
==Вижте също==
| |||