Обсада на Антиохия (1097 – 1098): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м везир |
м стил и правопис |
||
Ред 34:
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал-умаа и наззара"'' - така мюсюлманите наричат християнските антиохяни, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. Но на Яги Сиян му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които доскоро е бил в изострени отношения - [[Алепо]], [[Дамаск]] и [[Мосул]]. Като усърден пратеник на Яги Сиян действа сина му ''Шамс ад-Давла'', който първо отива при царя на Дамаск ''[[Дукак (цар на Дамаск)|Дукак]]''. Последният враждува с брат си ''[[Редуан (цар на Дамаск)|Редуан]]'' от Алепо; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск ''(Ас-Шам на арабски)'' остава загадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава първо Дукак да облекчи обсадата, защото врагът застрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като развитие битка южно от Антиохия бива отблъснат. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на който се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанията на Шамс.
Шамс ад-Давла е изпратен в Алепо при безмилостния Редуан Алепски. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като прекалената му предпазливост му скроява капан - конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в обсадената Антиохия расте, единствената им надежда остава отдалеченото Мосулско емирство.
Шамс ад-Давла е отново пратеник, този път в двора на [[Карбука]], мосулски атабег и наместник на малолетен селджукски [[емир]]. Карбука също първо мисли за емирите като свои отколешни противници и по подобие на [[Кълъч Арслан]] в Мала Азия не се бои толкова от кръстоносците, колкото търси начин да увеличи домена си за тяхна сметка. Неслучайно Карбука изчаква и се включва последен в емирския разнобой срещу кръстоносната армия. Това му дава предимство срещу изтощен от другите противник, победата над когото би му дала пълен контрол над Сирия. Атабегът на Мосул потегля на запад към Антиохия, но се откланя на север, след като разбира за създаването на [[Графство Едеса|Едеското кръстоносно графство]]. Карбука не желае кръстоносци в тила на похода си, но след триседмична безуспешна обсада изоставя Кръстоносна Едеса и поема отново към Антиохия, но вече със съществено закъснение. В похода на Карбука се включва и Дукак,
==== Атаката на 25 юни ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, а с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на [[Оронт]] и към предадената от Фируз кула бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо
Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.
Ред 47:
[[Файл:Holy Lance Antioch.jpg|дясно|300 px|Holy Lance Antioch]]
[[Файл:Battle in front of Antioch.jpg|дясно|300 px|Битката пред Антиохия]]
Радостта от победата е кратка. От обсаждащи кръстоносците скоро се превръщат в обсадени от обединената закъсняла деблокираща армия на персийския селджук Карбука. Храна в града липсва, а хватката на турците е смъртоносна. Кръстоносците са деморализирани, докато едно много спорно от историческа и теологическа гледна точка събитие не им припомня първоначалния ентусиазъм. Провансалският поклонник '''Пиер Бертелеми''' споделя за видение - [[Свети Андрей]] му прошепва, че '''[[Копие на Лонгин|Копието, пронизало Иисус на Кръста]]''' се намира заровено под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим, докато думите му не достигат до Боемунд. Интересно е, че там наистина лежи и е изровено старо острие на копие... Това събитие налива сили в ръцете на кръстоносците. В самоотвержена атака срещу силите на Карбука - според ''Грусе'' разпокъсани от конфликти между [[емир]]ите, Боемунд, [[Робер Куртьоз|Робер]] [[Норманска династия|Нормандски]]
Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите
==== Последвали събития ====
През следващите девет месеца походът е в застой - кръстоносците отдъхват в Антиохия, а Боемунд консолидира властта си. Неговите отряди налагат властта си над околните селища, а той подновява контактите с [[араби]]те-[[фатимиди]], които не са така агресивни като турците.
Едва през януари 1099 г., когато
== Източници ==
| |||