Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
стил и правопис
м (везир)
м (стил и правопис)
Яги Сиян е уверен в твърдината на стените си, между които държи повече припаси, отколкото гладуващите кръстоносци могат да намерят наоколо. Още по-спокоен е след прогонването на ''"ал-умаа и наззара"'' - така мюсюлманите наричат християнските антиохяни, последователи на [[Назарет]]ския [[пророк]]. Но на Яги Сиян му липсва смелост и достатъчно военна сила за да излезе и да отблъсне обсаждащите. Поради това той изпраща призиви за помощ до съседите си, с които доскоро е бил в изострени отношения - [[Алепо]], [[Дамаск]] и [[Мосул]]. Като усърден пратеник на Яги Сиян действа сина му ''Шамс ад-Давла'', който първо отива при царя на Дамаск ''[[Дукак (цар на Дамаск)|Дукак]]''. Последният враждува с брат си ''[[Редуан (цар на Дамаск)|Редуан]]'' от Алепо; последният е и зет на Яги Сиян. Защо Шамс ад-Давла отива първо в Дамаск ''(Ас-Шам на арабски)'' остава загадка, но е факт, че наследникът на антиохийското емирство усърдно убеждава първо Дукак да облекчи обсадата, защото врагът застрашава и неговите владения. Дукак потегля със силен отряд, но в една неясна като развитие битка южно от Антиохия бива отблъснат. Дукак е уплашен, не знае как да се справи с фуражирския отряд, на който се е натъкнал, губи доста бойци и без да се бави се оттегля обратно в Дамаск, въпреки увещанията на Шамс.
 
Шамс ад-Давла е изпратен в Алепо при безмилостния Редуан Алепски. Последният потегля срещу кръстоносците, но също е победен лесно, след като прекалената му предпазливост му скроява капан - конницата му е притисната в неудобен терен и не може да използва предимствата на маневреността си. Редуан също бяга, а отчаянието в обсадената Антиохия расте, единствената им надежда остава отдалеченото Мосулско емирство.
 
Шамс ад-Давла е отново пратеник, този път в двора на [[Карбука]], мосулски атабег и наместник на малолетен селджукски [[емир]]. Карбука също първо мисли за емирите като свои отколешни противници и по подобие на [[Кълъч Арслан]] в Мала Азия не се бои толкова от кръстоносците, колкото търси начин да увеличи домена си за тяхна сметка. Неслучайно Карбука изчаква и се включва последен в емирския разнобой срещу кръстоносната армия. Това му дава предимство срещу изтощен от другите противник, победата над когото би му дала пълен контрол над Сирия. Атабегът на Мосул потегля на запад към Антиохия, но се откланя на север, след като разбира за създаването на [[Графство Едеса|Едеското кръстоносно графство]]. Карбука не желае кръстоносци в тила на похода си, но след триседмична безуспешна обсада изоставя Кръстоносна Едеса и поема отново към Антиохия, но вече със съществено закъснение. В похода на Карбука се включва и Дукак, койобоящ се бои от властта, която би дала на Карбука евентуалната победа на мосулската армия и посява раздор сред емирите.
==== Атаката на 25 юни ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, а с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на [[Оронт]] и към предадената от Фируз кула бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо отказватотказва кръстоносците от атаки на непристъпния вътрешен град. В преследването на останалите мюсюлмани по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.
 
Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.
[[Файл:Holy Lance Antioch.jpg|дясно|300 px|Holy Lance Antioch]]
[[Файл:Battle in front of Antioch.jpg|дясно|300 px|Битката пред Антиохия]]
Радостта от победата е кратка. От обсаждащи кръстоносците скоро се превръщат в обсадени от обединената закъсняла деблокираща армия на персийския селджук Карбука. Храна в града липсва, а хватката на турците е смъртоносна. Кръстоносците са деморализирани, докато едно много спорно от историческа и теологическа гледна точка събитие не им припомня първоначалния ентусиазъм. Провансалският поклонник '''Пиер Бертелеми''' споделя за видение - [[Свети Андрей]] му прошепва, че '''[[Копие на Лонгин|Копието, пронизало Иисус на Кръста]]''' се намира заровено под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим, докато думите му не достигат до Боемунд. Интересно е, че там наистина лежи и е изровено старо острие на копие... Това събитие налива сили в ръцете на кръстоносците. В самоотвержена атака срещу силите на Карбука - според ''Грусе'' разпокъсани от конфликти между [[емир]]ите, Боемунд, [[Робер Куртьоз|Робер]] [[Норманска династия|Нормандски]] (на илюстрацията вдясно, в двубой с конник-селджук) и другите рицари пробиват обсадата, а арменците от околностите довършват отстъпващите в безпорядък селджуки.
 
Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите КурбукаКарбука е толкова уверен в реалното си превъзходство, че препуска и спира някои втурнали се в атака в този момент турски отряда. Пълководецът иска да смаже цялата кръстоносна войска и затова я чака тя да излезе цялата и да няма останали зад стените. Но в завързалото се сражение кръстоносците се показват като по-опитни, по-добре въоръжени и по-мотивирани от скорошните събития и турците бързо са обърнати в бягство.
 
==== Последвали събития ====
През следващите девет месеца походът е в застой - кръстоносците отдъхват в Антиохия, а Боемунд консолидира властта си. Неговите отряди налагат властта си над околните селища, а той подновява контактите с [[араби]]те-[[фатимиди]], които не са така агресивни като турците. Йерусалим трябва да чака. Боемунд Антиохийски запазва ромеите в градската управа, включително и '''византийския [[епископ]]''' на града и зачаква действията на василевса. Новината за битката пред стените на Антиохия обаче достига изопачена до Константинопол и Алексий решава, че [[кампания]]та е пропаднала и пропуска момента да предяви претенциите си за клетвено обещаните градове в Северна Сирия. Боемунд поема риск като се бави, но осигурява сигурност за [[династия]]та си.
 
Едва през януари 1099 г., когато [[Раймон Тулузки]] повежда кръстоносната армия на юг към Йерусалим Боемунд получава пълен контрол над града - обявен е [[Антиохийско княжество|Антиохийския принципат]].
 
== Източници ==