Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

Ибн ал-Каланиси Ибн ал-Атир
м (стил и правопис)
(Ибн ал-Каланиси Ибн ал-Атир)
| страна1 = [[Image:Cross-Pattee-alternate red.svg|25 px]] '''[[Първи кръстоносен поход]]'''
| страна2 = [[Image:Sunnism arabic blue.svg|35px|border]] '''[[Селджуци|Селджукски султанат]]'''
| командир1 = [[Image:Blason Lorraine.svg|15px]] '''''[[ГодфроаЖофроа дьо Буйон|Годфроа Лотарингски]]''''',<br/>[[Image:Armoiries Languedoc.png|15px]] '''''[[Раймонд Тулузки]]''''',<br/>[[Image:Blason sicile famille Hauteville.svg|15px]] '''''[[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]]'''''
| командир2 = [[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Яги Сиян]]''''',<br/>[[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Карбука]]'''''
| сила1 = 25 000
{{Битки на Първия кръстоносен поход}}
 
'''Обсадата на Антиохия''' е един от най–важните епизоди от епопеята на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. След успешния и&#768; край възниква [[Антиохийско княжество|Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд]]. Поради [[Крепост|дължината на градските стени]]<ref>Според изочниците на А. Маалуф тя- ''[[Ибн ал-Каланиси]] и [[Ибн ал-Атир]]'' - крепостната стена на Антиохия надминава 612 километра; в града, който през Античността живеят пет пъти повече хора в момента на обсадата има пространства, подходящи за култивиране на растителни храни.</ref>, силния [[гарнизон]], [[Планина|планинския масив]] на изток и естествения ров на ''р.Оронт'' кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна [[обсада]]. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре - от [[християни]]те [[арменци]] и [[сирийци]]-[[Монофизитство|монофизити]], но те бързо са елиминирани от крепостта.<ref>В един от първите дни на обсадата [[Яги Сиян]] ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.</ref>
 
==== Предисловие ====
==== Атаката на 25 юни ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, а с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на [[Оронт]] и към предадената от Фируз кула бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо отказва кръстоносците от атаки на непристъпния вътрешен град. В преследването на останалите мюсюлмани по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.
 
Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.
[[Файл:Holy Lance Antioch.jpg|дясно|300 px|Holy Lance Antioch]]
[[Файл:Battle in front of Antioch.jpg|дясно|300 px|Битката пред Антиохия]]
Радостта от победата е кратка. От обсаждащи кръстоносците скоро се превръщат в обсадени от обединената закъсняла деблокираща армия на персийския селджук Карбука. Храна в града липсва, а хватката на турците е смъртоносна. Кръстоносците са деморализирани, докато едно много спорно от историческа и теологическа гледна точка събитие не им припомня първоначалния ентусиазъм. Провансалският поклонник '''Пиер Бертелеми''' споделя за видение - [[Андрей Първозвани|Свети Андрей]] му прошепва, че '''[[Копие на Лонгин|Копието, пронизало Иисус на Кръста]]''' се намира заровено под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим, докато думите му не достигат до Боемунд. Интересно е, че там наистина лежи и е изровено старо острие на копие... Това събитие налива сили в ръцете на кръстоносците. В самоотвержена атака срещу силите на Карбука - според ''Грусе'' разпокъсани от конфликти между [[емир]]ите, Боемунд, [[Робер КуртьозII (Нормандия)|Робер]] [[Норманска династия|Нормандски]] и другите рицари пробиват обсадата, а арменците от околностите довършват отстъпващите в безпорядък селджуки.
 
Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите Карбука е толкова уверен в реалното си превъзходство, че препуска и спира някои втурнали се в атака в този момент турски отряда. Пълководецът иска да смаже цялата кръстоносна войска и затова я чака тя да излезе цялата и да няма останали зад стените. Но в завързалото се сражение кръстоносците се показват като по-опитни, по-добре въоръжени и по-мотивирани от скорошните събития и турците бързо са обърнати в бягство.