Разлика между версии на „Обсада на Антиохия (1097 – 1098)“

м
(Ибн ал-Каланиси Ибн ал-Атир)
| страна1 = [[Image:Cross-Pattee-alternate red.svg|25 px]] '''[[Първи кръстоносен поход]]'''
| страна2 = [[Image:Sunnism arabic blue.svg|35px|border]] '''[[Селджуци|Селджукски султанат]]'''
| командир1 = [[Image:Blason Lorraine.svg|15px]] '''''[[Жофроа дьо Буйон|Годфроа Лотарингски]]''''',<br/>[[Image:Armoiries Languedoc.png|15px]] '''''[[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймонд Тулузки]]''''',<br/>[[Image:Blason sicile famille Hauteville.svg|15px]] '''''[[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]]'''''
| командир2 = [[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Яги Сиян]]''''',<br/>[[Image:IslamSymbol.svg|15px]] '''''[[Карбука]]'''''
| сила1 = 25 000
{{Битки на Първия кръстоносен поход}}
 
'''Обсадата на Антиохия''' е един от най–важните епизоди от епопеята на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. След успешния и&#768; край възниква [[Антиохийско княжество|Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд]]. Поради [[Крепост|дължината на градските стени]]<ref>Според изочниците на А. Маалуф - ''[[Ибн ал-Каланиси]] и [[Ибн ал-Атир]]'' - крепостната стена на Антиохия надминава 12 километра; в града, който през Античността живеят пет пъти повече хора в момента на обсадата има пространства, подходящи за култивиране на растителни храни.</ref>, силния [[гарнизон]], [[Планина|планинския масив]] на изток и естествения ров на ''[[Оронт (река)|р.Оронт]]'' кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна [[обсада]]. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре - от [[християни]]те [[арменци]] и [[Население на Сирия|сирийци]]-[[Монофизитство|монофизити]], но те бързо са елиминирани от крепостта.<ref>В един от първите дни на обсадата Яги Сиян ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.</ref>
 
==== Предисловие ====
Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и вътрешната на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от умели и не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' хода.
 
Норманският принц се отрича от клетвата си за вярност спрямо [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]] под предлог, че [[Византия|византийския император]] не съумява или отказва да окаже адекватна военна помощ на кръстоносците. Боемунд обещава на бароните, че сам ще завладее Антиохия<ref>Според хронистите ''Гийом от Тир, Албрехт от Аахен и съвременника на похода Раймон Дажил'', цитирани от Рене Грусе.</ref>. Целта му е да преодолее правно-юридическите домогвания на всички други и да получи Антиохия като собствено ленно владение. Получава принципната подкрепа на кръстоносните барони и изключва от сметките Алексий, Боемунд преговаря и с противника на селджуките-[[сунити]] [[везир]]а на [[Египетски султанат|Фатимидския халифат]] [[шиити|шиитът]] [[ал Афдал Шаханшах]]. Успява да се оттърве и от талантливия византийски генерал '''[[Татикий]]''', разкривайки му лъжлив заговор между другите барони, уж целящ убийството на византийския военачалник. Татикий му вярва и напуска обсадата, оставяйки командването над византийския корпус, съставен от [[туркопули]] в ръцете на норманския благородник. Боемунд осъществява контакт и с обсадените - по-конкретно с [[арменецАрменци|арменеца]]а на турска служба ''Фируз''. Последният е разочарован от господарите си <ref>Грусе твърди, че съблазнили съпругата му, Маалуф съобщава за голяма глоба, наложена му от Яги Сиян заради [[контрабанда]]</ref> и обещава на Боемунд да предаде поверената му за охрана кула (наричана ''"Двете Сестри"''). Съобщава се и за много съмнителни субекти, може би [[шпионин|шпиони]] в лагера на обсаждащите, а и за сериозно нарушение на [[дисциплина]]та на кръстоносците. Боемунд прогонва [[Проститутка|проститутки]]те от лагера, налага сурови наказания и порицание на прегрешилите, а с шпионите се справя по начин, станал [[легенда]]рен в Ориента. Хронистите твърдят, че Боемунд наредил да заловят няколко непознати и съмнителни лица от местните в лагера, ''да ги обезглавят'' и да се разпространи слуха, че ''"шпионите ще бъдат препечени и раздадени за вечеря на кръстоносните бойци"''. Паниката веднага обзема оцелелите, които щом виждат обезглавените трупове да се полагат в огъня до един бягат от лагера. Тази история е повтаряна столетия след това в Ориента като ''Легендата за Тафурите'' - християнски ''бандити-канибали'' и техния ''главатар-крал'' Боемунд.
 
Находчивостта на Боемунд в тези ситуации дълго се помни и деморализира мюсюлманските бойци. А когато той разбира за напредващата към Антиохия армия на [[Персия|персийските]] и [[дамаск]]ите селджуки разбира, че е време за действие. Боемунд отново се свързва с ''Фируз'', но първо припомня обещанието на останалите барони - Антиохия е за Боемунд, ако той я победи и василевса сам не я поиска.
==== Атаката на 25 юни ====
На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извъшва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] - тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, а с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на [[река Оронт]] и към предадената от Фируз кула бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо отказва кръстоносците от атаки на непристъпния вътрешен град. В преследването на останалите мюсюлмани по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град - без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.
 
Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.