Разлика между версии на „Битка при Ровине“

редакция без резюме
[[Картинка:Rovine.jpg|thumb|450px|Битката при Ровине]]
'''Битката при Ровине''' е датирана на [[17 май]] [[1395]] г. Една [[хроника]] съставена около [[век]] след събитията обаче сочи, че ''влашката кампания'' на [[Баязид I]] е имала два военни похода завършили с две последователни битки по течението на река [[Арджеш]] в посока от [[Дунав]] към влашката княжеска столица [[Куртя де Арджеш]] - първата при ''Карановаса'' на [[10 октомври]] [[1394]] г., а втората презна [[пролет17]]та на[[май]] следващата[[1395]]г. година при ''Ровине''.
 
== Предистория ==
 
=== Първи опит ===
Според хрониката именно в първия военен сблъсък при ''Карановаса'' на [[10 октомври]] [[1394]] г. наречен „битката на рововете“ (заради [[ров]]овете и [[вал]]овете изградени да препятстват османското настъпление) загиват [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а Баязид I, [[Стефан Лазаревич]] и [[Константин Балшич]] едва успяват да се спасят бягайки през Дунава. Хрониката издава, че именно след тази първа битка Баязид I нарежда убийството на [[Иван Шишман]] поради подозрения в [[предател]]ство.
 
В първата битка османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода [[Мирчо Стари]]. На османска страна се сражават всички баязидови васали. Тъй като нито [[Иван Шишман]], нито добруджанският деспот [[Иванко (деспот)|Иванко]] изпращат военна помощ на султана, той предприема наказателни действия срещу тях, довели до окончателно заличаване на владенията им.
В началото на [[пролет]]та на 1395 в [[Южна Добруджа]] османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на [[Влашко]]. Основните военни сили минават Дунава при [[Видин]] и [[Никопол]], а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол [[Влад I]] се насочва по [[река]] [[Яломица]] към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.
 
След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към [[Кралство Унгария|Унгария]]. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и на [[17]] [[май]] [[1395]] г. при Ровине се разиграва кървавата битка известна още и като „битката на блатата“, която османците печелят., Въпреки това,нао жертвитезагубите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко, а [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] да се признае за негов васал. В боя убити като турски съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Константин Балшич]] едва се спасява, тук както и в последвалото сражение при [[Битка при Никопол|Никопол]], особено се отличава срещу християните османският васал [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
 
== Последствие ==
Анонимен потребител