Сюлейман Челеби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
По време на гражданските размирици в [[Османска империя|Османската империя]] през първите две десетилетия на [[15 век]], Сюлейман от всичките османски претенденти за [[султан]], и синове на [[Баязид I]], е най-доброжелателно настроен спрямо [[християни]]те. Като цяло подкрепя [[Бранковичи]] в спора им с [[Лазаревичи]] за владението на наследствените имения - [[Косово]] и [[Моравско]]. Обявява се срещу Стефан Лазаревич и в подкрепа на [[Георги Бранкович]] и брата на Стефан - [[Вук Лазаревич]] в спора на последния за Моравско.
 
В началото на 1410 г. бъдещият султан [[Мехмед I]] изпраща брат си [[Муса Челеби]] в Европа да изземе от владението на Сюлейман османското наследство на стария континент. Муса разбива силите на сюлеймановия [[бейлербей]] Синан [[битка при Ямбол (1410)|край Ямбол]], което принуждава Сюлейман да прекъсне експедицията си в [[Мала Азия]], която той провежда за да завоюва от своя страна османското наследство в Мала Азия. Тази загуба принуждава Сюлейман де се завърне в Европа.
 
Въпреки, че печели [[битка при Космодион|битката при Космодион]] през 1410 г., заедно с християнските си съюзници, Сюлейман е победен от брат си Муса Челеби в [[битка при София (1411)|битка при София]] при с. Чамурлий (дн. Калково, Софийско) на 17 февруари 1411 г., след което е обезглавен при бягството си от Одрин към [[Константинопол]]. Преди това неговите и присъдружни сили на Георги и Лазар са победени от Муса и съюзилия се конюктурно с Кесиджията Стефан Лазаревич [[битка при Пловдив (1410)|край Пловдив]]. Според турските историци и анализатори на Османската империя по това време, Сюлейман губи подкрепа сред [[мюсюлмани]]те поради прохристиянската си политика.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Новата империя, стр. 229-232 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>