Разлика между версии на „Хатихумаюн (1856)“

сливане с Хати Хумаюн
м (Премахване на Категория:Османска империя using HotCat)
(сливане с Хати Хумаюн)
'''Хатихумаюнът''' ({{lang-tr|Hatt-ı Hümayun}})<ref>''Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј - Факултет за философско - историски науки, Скопје, 1981''</ref> е [[султан]]ски [[ферман]] (султанска заповед или заповед, издадена в името на слутана), издаден на 18 февруари 1856&nbsp;г. от султан [[Абдул Меджид I]] (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижката конференция]] от 1856&nbsp;г. след приключването на [[Кримска война|Кримската война]]. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в [[Османска империя|Османската империя]]. Премахва изтезанията и цели реформа затворите.
{{сливане|Хати Хумаюн}}
 
Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината и&#768;, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
'''Хатихумаюнът''' е реформен акт, обявен на 18 февруари 1856 година от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси).
 
Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.
Той е споменат в [[Парижки мирен договор (1856)]] и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на [[Гюлханския хатишериф]] и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
 
Той е споменат в [[Парижки мирен договор (1856&nbsp;г.)]] и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на [[Гюлханския хатишериф]] и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
 
Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
С настъпването на [[Източната криза]] ([[1875]]–[[1878]]) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан [[Абдул Хамид II]] в империята е установен реакционен режим.
 
С настъпването на [[Източната криза]] ([[1875]] [[1878]]) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан [[Абдул Хамид II]] в империята е установен реакционен режим.
 
== Източници ==
<references />
 
{{Османска империя-мъниче}}
 
[[Категория:Османско право]]