Аспарух: Разлика между версии

На юг – договорът от 681 г. изглежда само временно възпира българските армии от по-нататъшни нахлувания и грабежи във византийска [[Тракия]], действия, впрочем, съвсем характерни за номадските конни народи тогава. Източниците свидетелстват за едно по-значително навлизане през [[688]] г., когато българските войски нападат византийските при устието на р. [[Марица]], при връщането им от поход в Южна [[Македония (област)|Македония]] (походът на [[Юстиниан II (Византийска империя)|Юстиниан II]] срещу македонските славяни). Възможно е в случая да става дума за [[Кубер]]ови българи действащи в синхрон с Аспаруховите или самостоятелно. Не е уточнено дали става въпрос за Мизийски или за Македонски българи или за общи техни действия. Сведенията за изхода от сражението са неясни, и явно то е без категорична победа за [[българи]]те или за ромеите, но Византия успява да пресели значителни славянски маси в [[Мала Азия]], каквато е една от целите на нейните действия. Други източници обаче сочат инициативата у [[Византия]], в опит за реванш за 680 г. и независимо от похода срещу македонските [[славяни]]. Според тях, военните действия започват през 688 и продължават до 689-690 г. и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане Юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в [[Тракия]] и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтът няма трайни последици за нито една от страните.

 

 

На североизток от Дунава, откъм [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р.&nbsp;[[Днепър]](според някои изследователи - Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в [[Добруджа]] и [[Влашко]] против заплахата от север. Тези валове подсказват и за дълбочината на хазарските нахлувания – чак до Средна [[Добруджа]]. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Спасително обстоятелство за [[България]], противопоставена на много по-силния противник, е бил натискът откъм юг срещу [[Хазарски хаганат|Хазария]] от страна на [[араби]]те, който е сковавал основните им сили. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Аспарух във военните действия. Съществува хипотеза, че археологическият паметник при [[Вознесенка]] на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с българите е спорна.<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 127-128}}</ref>