Радиолокационна станция „Дъга“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:14, 27 март 2012

Радиолокационна станция Дъга е бивш радарен комплекс, изграден в секретния военен обект Чернобил-2 на 11 километра южно от град Припят, Украинска ССР. Съоръжението с приблизителна височина 150 м и приблизителна дължина 800 м е част от противоракетната отбрана на СССР, със задача да засича изстрелване на вражески балистични ракети в първите две-три минути от старта. Главен конструктор на задхоризонтната радиолокационна станция е Франц Кузмински, а главен проектант е Научно-изследователския институт по далечните радиосвръзки. Заради характерния звук, който излъчва в ефир при работа, радарът получава прозвището си Руски кълвач.

История

Идея и строителство

Антенната мачта на РЛС Дъга с височина 150 метра

Стъпките по създаването на РЛС Дъга са предприети след правителствено постановление от 18 януари 1972 година. Начинанието е продиктувано от нуждата от съвременна система за ранно предупреждение при нападение чрез междуконтинентални балистични ракети, посредством засичане на промени в йоносферата, причинени от ракетни двигатели. По думите на Михаил Горбачов тя е била част от по-обширен план за изграждане на подобни станции в Далечния изток, в централната и северната част на СССР, както и още една в този регион. Самата станция е предшествана от две по-ранни експериментални радиолокационни станции, докато самата тя е с характер на бойна единица. Поради голямата консумация на електричество (10 мегавата), мястото на разположение е избрано заради близостта ѝ с АЕЦ Чернобил, отстоящ на по-малко от 10 км, и отсъствието на плодородни земи в този район. На всички географски карти от това време, мястото е обозначено като пионерски лагер. Строителните дейности по целия обект привършват през 1975 година с изграждането на РЛС Дъга и всички обслужващи сгради, в това число общежития, военно поделение, комуникационен център, трансформаторна подстанция, стадион, училище, магазин, ресторант и други, обслужващи персонала от хиляда души. За нуждите на строителството е вдигнат 200 метров кран, използван при поставянето на антените. Елементите за самите антени са изработени в беларуския завод „Гомселмаш”. Външността на станцията е покрита с цинк, което е и основна причина тя да е в добро състояние дори и в наши дни.

Сигурност

Като строго секретен обект, периметърът е строго охраняван в миналото. Затворен е от масивна ограда с бодлива тел, по която е текло напрежение, оборудвана и с осветление. От вътрешната страна на оградата се намира път за патрулите. По ъглите на оградата са разположени вишки за наблюдение, а до тях и платформи за часови, като на някои от тях са инсталирани устройства тип домофон за разговори.

Старт

На 4 юли 1976 година е извършена първата серия от електромагнитни транслации, с импулси, предавани на равен интервал (1/10 от секундата) в диапазон от 3 до 30 MHz, които нарушават радиосвръзките на цялата планета. В процеса на експериментите е открит значителен недостатък. По данни на вече построената станция, са регистрирани 44 сигнала, подобни на тези при изстрелване на балистични ракети, които се оказват смущения от случайно изпуснати сигнали. Става ясно, че РЛС е способна да засича само мащабни стартове на ракети. На основание нарушение на международна спогодба за ненарушаване на честоти за гражданско ползване, САЩ, Канада и Великобритания изразяват протест, свързан с риска за авиацията и корабоплаването, но СССР отрича дори съществуването на радиолокатора. Съветските власти предприемат стъпки към решаването на проблема с използваните работни честоти, и след модернизация проблемът е отстранен. Така през 1985 година радиолокационна станция Дъга е приведена в експлоатация на пълно бойно дежурство в системата на противовъздушната отбрана на Съветския съюз.

Аварията в АЕЦ Чернобил

На 26 април 1986 година , командирът на Чернобил-2 Владимир Мусиец разпорежда действия по евакуация на персонала, заради всмуканата радиация през вентилационната система. През юни 1986 година пристига екип на химическа защита, който в продължение на три дни измива целия обект и изчиства околното пространство от замърсяванията. Скоро след това радиационното ниво отново е високо. Следват още няколко опита на ликвидатори за нормализиране на условията, но без резултат. Обектът е консервиран с намерението да се използва в бъдеще, но през 1987 година, след оценка на въздействието от бедствието, става ясно, че това е невъзможно да се случи в забранената зона около АЕЦ Чернобил. Най-важните компоненти са демонтирани и отнесени в град Комсомолск. Всички останали прилежащи сгради и съоръжения са изоставени. Лица, представящи се за ликвидатори, с фалшиви документи, също са посещавали мястото в търсене на благородни метали, като са нанесли трайни щети на цялата останала апаратура. Към днешна дата РЛС Дъга е достъпна за посещение, за разлика от другите от нейния тип, които са засекретени обекти.

Конспиративни теории

Появяват се слухове за това, че РЛС Дъга е предназначена за използване като психотропно оръжие, като тази теория битува и на високо равнище. Консултант в министерстово на отбраната на САЩ твърди, че това е най-мощния източник на електромагнитна радиация и със своята мощност е психоактивен. Появяват се съмнения, че това може да е средство за влияние върху климатичните условия, съзнанието на хората или експеримантално оръжие на СССР. Предполагало се е, че сигнал модулиран на ниски честоти, съвпада с тези на мозъка в състояние на депресия или раздразнение. Такива ниски честоти, засичани на територията на много западни държави, били класифицирани като психоактивни и способни да влияят на поведението и здравето на хората. Въздействието се осъществява на клетъчно-молекулярно ниво, по метода на психофизическа обработка на мозъка и организма на човека, на база асоциативно и невролингвистично психопрограмиране, чрез използване на радиоакустичен ефект и томография от разстояние. Проплъзват се съмнения сред гражданите на съветския блок, че РЛС Дъга е предназначена за влияние върху отделни индивиди, принадлежащи и влияещи на различни групи от хора, с крайна цел контрол на обществото.