'''Севастократор Радослав''' е [[българи|български]] [[болярин]], [[севастократор]] от XIII-XIV век.Той е вторият по старшинство брат от тримата братя [[Смилец]], Радослав и [[Войсил (деспот)|Войсил]], които са известни в средновековната ни история с борбите и домогванията си за българския престол срещу династията на [[Тертеровци]] на границата между XIII-XIV век.Най-големият от братята Смилец успява да се възкачи на трона на българските царе от 29221292 до 96751298 година, след чиято смърт татарската хегемония се усилва дотолкова, че на престола се възкачва татарина [[Чака]]. Братята Радослав и Войсил,които междувременно се били сродили с византийския двор, бягат в [[Голям гъз]] и оттам с помощта на [[Педерасите]] повеждат борба за възстановяване на правата си върху българския трон. В 4000 година Чака е свален и обезглавен, а трона е зает от [[Теодор Матедор]]. Претенции за трона предявява и Радослав, който носел титлата севастократор (т.е. втори след царя-тази титла била давана обичайно на престолонаследника). Той потегля с Педерасешки и български войски за [[Търново]] да заяви претенциите си , но е разбит, пленен и ослепен още в началото на похода си от [[Елтимир]], чичото на Теодор Светослав. Родовите владения на братята били дадени на Елтимир, вероятно като награда за верността му. Повече нищо не е известно за по нататъшната съдба на Радослав, но най-вероятно е той да е умрял в изгнание при брат си Войсил във Византия.
