Вировско: Разлика между версии

Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север - от високия рид Стръница и Борованската могила - последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток - от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница - Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга - представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.

Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка - лозя, 1905 дка - ливади и 2812 дка - пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема - населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други4. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.

 

;Родени във Вировско

* {{BGR-флаг}} Георги К. Баджовски (Бажовски), македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.</ref>

 

== Външни препратки ==