'''Съгласната''' (или още '''консонантаконсонант''') е говорен звук, чието учленение се осъществява с пълно или частично затваряне на [[говорен апарат|вокалния тракт]]. Например „п“ се произнасяучленява с пълна преграда, образувана от двете [[устна|устните]], при учленението на „т“ —преградата ссе образува от предната част на езика, „к“която се произнасядопира съсдо алвеолите, при артикулацията на „к“ среднатазаднатата част на езика,допрянасе допира до задното небце (велум), „х“ е сзадноезична гърленопроходна произношениесъгласна, а „ф“ ие „с“билабиална са[[проходна проходнисъгласна]]. съгласниЗвуковете „м“ и се„н“ произнасятса прис стеснен[[назална каналсъгласна|назални]](носови),т.е. ипри преминаванетоучленението на въздухим през него,носната „м“кухина ипреминава „н“ са с носововъздушна произношениеструя. Преодоляването на преградата образуванаили прохода, образувани при затварянето или стесняването на говорния тракт, води до произнасяне на звук, състоящ се предимно или само от шум. Съгласните се различават от [[гласна|гласните]] по това, че при гласните почти няма затваряне на вокалния тракт и в звука им отсъства шум.
В [[български език|българския език]] съгласните се делят на [[сонорни съгласна|сонорни]] (й, р, л, м, н), които са само звучни, и шумови, които от своя страна се делят на звучни и беззвучни (виж [[букви и звуцизвукове в българския език]]).<ref>Стр. 11-12 от {{cite book |title=Българска граматика |last=Пашов |first=Петър |authorlink=Петър Пашов |coauthors= |year=1999-2005 |publisher=Хермес |location= |isbn=9544596534 |pages=456 }}</ref>
