Германски кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препр. |
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: 2x интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{кръстоносни походи}}
'''След призива на Папата на [[Клермонски събор|събора в Клермон]]''' за [[кръстоносен поход]], германските рицари, решили, че първо трябва да се справят със собствените си евреи по [[Рейн]], преди да ходят да освобождават [[Светите земи]] и [[Божи гроб]] от ръцете на неверниците.
Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу [[евреи]]те в [[Европа]]. Въпреки че [[антиюдаизъм|антиюдаизма]] и [[гонения на евреите|гоненията на евреите]] съществуват от античността, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа.
От началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген, се придвижва на север по долината на [[Рейн]] в посока, противоположна на [[Йерусалим]], извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
Line 7 ⟶ 8:
Проповедите в полза на кръстоносния поход разпалват антиюдаизма. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството. В части от [[Франция]] и [[Германия]] евреите са разглеждани като не по-малък враг от [[мюсюлмани]]те. Смята се, че те са отговорни за разпъването на [[Христос]], т.е. за [[богоубийство]]то, а и са по-забележими от отдалечените мюсюлмани, които все пак са друговерци. Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с друговерците, когато има неверници и то съвсем наблизо.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства.
Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на папа [[Урбан]] в [[Клермон]] обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че [[Папство]]то не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.
| |||