Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препратка при "Латинска Романия"
мРедакция без резюме
Ред 4:
 
== Биография ==
Жофроа Дьо Вилардуен е петият от общо шест синове на Вилен дьо Вилардуен, починал между 1145 и 1170 г. Дарствени документи на фамилията Вилардуен показват че бъдещият историк е роден около 1148 - 1150 г. Замъкът Вилардуен, който наследява Жофроа се намира в областта Шампан. За първи път името на Жофроа се споменава в документ от 1172 г. като рицар и васал на [[Графство Шампан|графа на Шампан]]. Като сеньор на Вилардуен Жофроа е васал на [[Графство Бриен|графа на Бриен]]. Освен фамилния замък и неговата околност, той наследява и редица други владения, в.т. число и сеньорията Вили, разположена на на юг от Троа. Като сеньор на Вили, Жофроа е пряк васал и на графа на Шампан. В резултат на своя втори брак Жофроа става и сеньор на Лезин в бургундското [[Графство Тонер|графство Тонер]].
 
След 1172 г. е на служба в двора на графа на Шампан. През 1185 г. графиня Мария, регентка на малолетния граф [[Анри II Шампански|Анри II]], назначава Жофроа за маршал на Шампан. Две години по късно, Анри ІІ навършва пълнолетие, като Жофроа запазва длъжността си.
 
През 1190 г. Жофроа последва Анри ІІ и взема участие в [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], по време на който участва в обсадата на [[Акра (Израел)|Акра]]. На 24 ноември 1190 г. излиза извън лагера заедно с други рицари и е пленен от сарацините. В Шампан се завръща през 1194 г.
 
В Шампан отново заема длъжност в съвета на графиня Мари, която отново е регент, този път на [[Тибо III Шампански]], тъй като Анри ІІ остава в Палестина и през 1192 г. става крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. През април 1198 г. Жофроа присъства на тържествената церемония, на която Тибо ІІІ полага клетва за вярност към френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. На 28 ноември 1199 г. в замъка Екри, граф Тибо ІІІ, заедно със своите васали, приемат кръста и стават кръстоносци.
 
По време на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен играе важна роля. Той е един от шестимата рицари, избрани от съвета на бароните в Соасон да води преговори с [[Венецианска република|Венецианската република]] за превоза на кръстоносните войски през Средиземно море. След смъртта на граф Тибо III, избран първоначално за ръководител на похода, в 1201 г., Жофроа отново е св състава на рицарска мисия в Бургундия, със задача да убедят граф [[Одо III (Бургундия)|Одо ІІІ]] да оглави водачеството на похода. След несполуката на тази мисия, по време на следващия баронски съвет в Соасон, Жофроа предлага за ръководител на похода маркиз [[Бонифаций Монфератски]]. Жофроа взема участие и в превземането на Зара през ноември 1202 г. и в преговорите с [[Алексий IV Ангел]] през януари 1203 г.
 
По време на щурма на [[Константинопол]] на 17 юли 1204 г., Жофроа командва един от отрядите, охраняващи лагера на кръстоносците.
 
След завладяването на византийската столица и избирането на [[Балдуин I|Балдуин І Фландърски]] за император на [[Латинската империя]], Жофроа отговаря за охраната на Константинопол при отсъствието на основните войски. Изпълнява и редица дипломатически мисии, в т.ч. и при разрешаване на конфликта между Балдуин І Фландърски и Бонифаций Монфератски по повод разпределението на новозавоюваните територии. При разпределянето на империята Жофроа получава във владение земите около устието на река Марица, в района на Макри и Траянопол. В края на 1204 г. получава титлата маршал на Романия, след което се именува като "маршал на Романия и Шампан" и става един от главните сановници на императорския двор.
 
През пролетта на 1205 г. участва в похода на император Балдуин срещу българите и в битката при Одрин, по време на която кръстоносците са разбити, а самият император - пленен. Жофроа съумява да събере остатъците от кръстоносната армия и да я преведе до [[Родосто]], където на помощ идва армията на балдуиновия брат [[Хенрих Фландърски|Анри д’Ено]]. През 1206 и 1207 г. участвува във военните походи на кръстоносците против българите в Тракия и против византийците в Мала Азия. През август 1207 г. получава от император Хенрих като владение Мосинопол.
 
През 1208 г. е сред участниците в битката при Пловдив на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на цар Борил. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на хоспиталиерите. Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
== Хрониката „Завладяването на Константинопол” ==
== Издания на хрониката на български език==