Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии

м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
През 1208 г. е сред участниците в битката при Пловдив на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на цар Борил. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на хоспиталиерите. Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
== Хрониката „Завладяването на Константинопол” ==
Жофроа Дьо Вилардуен е автор на най-известната и авторитетна хроника за Четвъртия кръстоносен поход. Тя обхваща периода от началото на 1198 г. - първите проповеди на Фулк от Ньойи до септември 1207 г. - смъртта на Бонифаций Монфератски.
== Издания на хрониката на български език==
 
Съчинението на Вилардуен е достигнало до наши дни в шест ръкописа, един от които е собственост на Бодлианската библиотека в Оксфорд, а останалите пет дсе съхраняват в Националната библиотека в Париж.
 
Хрониката е издадена за първи път през 1572 г. във Венеция по нареждане на Съвета на десетте.
 
„Завладяването на Константинопол” има три издания на български :
* „Завладяването на Цариград”, София, поредица "Българска историческа библиотека", под ред. на Стр.Славчев, 1947;
* „Завладяването на Константинопол”, София, Издателство: Наука и изкуство, 1985;
* „Завладяването на Константинопол”. София, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
 
== Литература ==
*Jean Longnon, ''Recherchers sur la vie de Geoffroy de Villehardouin'', Paris 1939.