Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии

м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
[[File:Viler1.jpg|thumb|200px|]]
[[Image:GeoffroyVill.jpg|thumb|right|Печат на Жофроа дьо Вилардуен]]
 
[[Image:Lombards Library 022.jpg|right|thumb|„Завладяването на Константинопол”, френско издание от 1585 г.]]
'''Жофроа дьо Вилардуен''' (''Geoffroi de Villehardouin'') (ок.1150 - 1212/1218) е едър [[Франция|френски]] [[феодал]], сеньор на Вилардуен, маршал на [[Шампан]] (1185—1202), маршал на [[Латинска империя|Латинска Романия]] от 1204 г., един от ръководителите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], автор на хрониката „Завладяването на Константинопол”, син на Вилен дьо Вилардуен (ок.1115 - ок.1170) и Дамерун (ок.1120 - след 1183), чичо на [[Жофроа I дьо Вилардуен]] - княз на [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]].
 
 
В Шампан отново заема длъжност в съвета на графиня Мари, която отново е регент, този път на [[Тибо III Шампански]], тъй като Анри ІІ остава в Палестина и през 1192 г. става крал на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. През април 1198 г. Жофроа присъства на тържествената церемония, на която Тибо ІІІ полага клетва за вярност към френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. На 28 ноември 1199 г. в замъка Екри, граф Тибо ІІІ, заедно със своите васали, приемат кръста и стават кръстоносци.
[[Image:GeoffroyVill.jpg|thumb|right200px|Печат на Жофроа дьо Вилардуен]]
 
По време на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен играе важна роля. Той е един от шестимата рицари, избрани от съвета на бароните в Соасон да води преговори с [[Венецианска република|Венецианската република]] за превоза на кръстоносните войски през Средиземно море. След смъртта на граф Тибо III, избран първоначално за ръководител на похода, в 1201 г., Жофроа отново е св състава на рицарска мисия в Бургундия, със задача да убедят граф [[Одо III (Бургундия)|Одо ІІІ]] да оглави водачеството на похода. След несполуката на тази мисия, по време на следващия баронски съвет в Соасон, Жофроа предлага за ръководител на похода маркиз [[Бонифаций Монфератски]]. Жофроа взема участие и в превземането на Зара през ноември 1202 г. и в преговорите с [[Алексий IV Ангел]] през януари 1203 г.
 
През 1208 г. е сред участниците в битката при Пловдив на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на цар Борил. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на хоспиталиерите. Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
== Хрониката „Завладяването на Константинопол” ==
[[Image:Lombards Library 022.jpg|right|thumb|200px|„Завладяването на Константинопол”, френско издание от 1585 г.]]
Жофроа Дьо Вилардуен е автор на най-известната и авторитетна хроника за Четвъртия кръстоносен поход. Тя обхваща периода от началото на 1198 г. - първите проповеди на Фулк от Ньойи до септември 1207 г. - смъртта на Бонифаций Монфератски.
 
Съчинението на Вилардуен е достигнало до наши дни в шест ръкописа, един от които е собственост на Бодлианската библиотека в Оксфорд, а останалите пет дсесе съхраняват в Националната библиотека в Париж.
 
Хрониката е издадена за първи път през 1572 г. във Венеция по нареждане на Съвета на десетте.