Левкемия: Разлика между версии

Левкозите представляват злокачествени миелопролиферативни кръвни заболявания. Засега въпреки значителните проучвания етиологията и патогенезата им не е напълно изяснена. Приема се, че се отнася за дълбоко разстройство в хемопоезата и по-специално левкопоезата, което определя и злокачествения характер на заболяването. Изградени са много патогенетични теории, които обаче обясняват незадоволително и едностранно етиопатогенезата на това заболяване. За възникване на левкозите са от значение различни причинни фактори, разпределени главно в дмедве основни групи:

# Екзогенни фактори. Такъв е йонизиращата радиация ([[теория за йонизиращите лъчи и туморогенезата]]). Поразените от ядрени експлозии, работещите в уранодобива, рентгенолози и рентгенови лаборанти, радиолози и радиобиолози боледуват много по-често от остра и хронична левкоза. През последните няколко годининигодини е разработена [[вирусна теория за патогенеза при туморните заболявания]]. Днес съвременни изследвания доказват, че съществуват типове левкози, които се предизвикват у животни и птици от определени типове вируси. За възникване на левкозите имат значение и някои токсични химични агенти([[теория за химическата патогенеза на туморните заболявания]]), медикаменти. Опитът сочи, че такива работещи в химическата индустрия са реално застрашени и боледуват по-често от левкози и други кръвни болести.

# Ендогенни причини. Те са заложени в хромозамнияхромозомния апарат и генетичните механизми на възпроизвеждане беликена белите кръвни клетки в костния мозък([[теория за генетичната патогенеза на туморите]]), както и влиянието на микросредата в организма ([[теория за влияние на микрофона при туморогенезата]]).

Острата левкоза засяга предимно млади хора и деца, както и пациенти над 60 -годишна възраст. Хроничната миелолевкоза се наблюдава най-често в средната възраст (40-60 години), докато хроничната лимфолевкоза — във възрастта над 50-60 години, и то предимно мъже.