Левкемия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
'''Прогноза'''. До въвеждане в клиничната практика на цитостатици и костно-мозъчна трансплантация смъртността на болните с бластна левкоза е била твърде висока въпреки комплексната терапия на болестта. Днес около 50-60 % от тези болни навлизат в сравнително дълготрайна ремисия на болестта. Счита се, че успешното лечение при лимфобластна остра левкоза удължава живота на пациента средно с 3-4 години, при миелобластна остра левкоза - 7-12 месеца, при недиференцирания тип, настъпва непълноценна и кратка ремисия, която обикномено не надвишава 3-5 месеца.
==ХРОНИЧНА МИЕЛОЛЕВКОЗА==
ОтнасясеОтнася се за кръвно миелопролиферативно хронично заболяване, което се характеризира с прогресиращо разрастване на клетъчните форми от гранулоцитния ред в костния мозък, а също и извън него — в различни органи като черен дроб, лимфни възли, слезка и дреги паренхимни органи. Млади гранулоцитни клетки нахлуват и в периферната кръв. Заболяването, макар и с хроничен ход, има злокачествен характер.
 
'''Клинична картина'''. Началото на заболяването е постепенно и с нехарактерни първоначални оплаквания — обща слабост, отпадналост и безапетитие, намалена трудоспособност и нерядко субфибрилна температура. Болните често имат главоболие, неврологични и костни болки, понякога необилно кървене от носа, венците и различни органи, което се наблюдава в по-напредналите стадии на болестта. Те се оплакват от тежест и тъпа болка в лявото подбедрие. Постепенно болните стават бледи и лесно се изморяват със задух при сравнително лесни и леки физически упражнения. При обективно изследване прави впечетление бледостта на кожата и лигавиците, което съответства на намаления брой на еритроцитите и хемоглобина в периферната кръв. По кожата и лигавиците ( гингивите и мекото небце и др. ) се откриват петехиални кръвоизливи. Слезката е увеличена, като в течение на еволюцията на болестта нерядко достига до нивото на пъпната хоризонтала или даже до малкия таз. Тя е с умерена плътност и заоблен ръб. При част от болните е налице и умерена хепатомегалия — черният дроб е увеличен на 3 до 5 см под ребрената дъга, с плътно-ебастична консистенция, заоблен ръб и гладка повърхност. Лимфните възли най-често не са увеличени. При хронична миелолевкоза могат да се развият във всички паренхимни органи (черен дроб, бъбреци, кожа, главен и гръбначен мозък) характерни за заболяването левкимични инфилтрати, които дават съответни симптоми на органно поражение — бронхопневмония, плеврални изливи, парализи, инфаркт на слезката, стомашно чревни изменения и кръвоизливи и др.