Левкемия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Левкемията''' е неопластично [[заболяване]] с произход от [[костен мозък|костния мозък]], което се характеризира с производството на патологични бели кръвни клетки, наричащи се още парабласти.
Line 14 ⟶ 13:
*''Остри или бластни левкози'', които според морфологичната структура на младите клетки, разрастващи и преобладаващи в костния мозък и периферната кръв, се подразделят на: лимфобластни, миелобластни, монобластни, промиелоцитни, миеломиелоцитни и недиференцирани;
*''Хронични левкози'', те се подразделят на миелолевкоза и лимфолевкоза.
==Етиология и патогенеза на левкозите==
Левкозите представляват злокачествени миелопролиферативни кръвни заболявания. Засега въпреки значителните проучвания етиологията и патогенезата им не е напълно изяснена. Приема се, че се отнася за дълбоко разстройство в хемопоезата и по-специално левкопоезата, което определя и злокачествения характер на заболяването. Изградени са много патогенетични теории, които обаче обясняват незадоволително и едностранно етиопатогенезата на това заболяване. За възникване на левкозите са от значение различни причинни фактори, разпределени главно в две основни групи:
Ред 21:
Острата левкоза засяга предимно млади хора и деца, както и пациенти над 60-годишна възраст. Хроничната миелолевкоза се наблюдава най-често в средната възраст (40-60 години), докато хроничната лимфолевкоза — във възрастта над 50-60 години, и то предимно мъже.
==Остра левкоза==
Острата левкоза представлява остро злокачествено миелопролиферативно заболяване, изразяващо се с разрастване на най-младите още недиференцирани клетки от белия ред в костния мозък и периферната кръв. Освен названието остра левкоза в клиничната практика се използва и бластна левкоза, защото при редица болни острата фаза на болестта, с която най-често се манифестира клинично заболяване, е всъщност само крайният и неблагоприятен стадий на болестта, започнала седмици или месеци преди това.
'''Клинична картина'''. Заболяването започва най-често в ранна детска и юношеска възраст с висока температура неповлияваща се от обичайното антипиретично и антиинфекциозно лечение, втрисане с изпотяване и рязко влошаване на общото състояние, изразяващо се с нарастваща слабост, загуба на апетит, прояви на хеморагична диатеза — епистаксис, гингиворагии, подкожни и генитални кръвоизливи. На този фон на клинично протичане по лигавицата на устната кухина, венците, тонзилите, небните дъги и мекото небце, гингивата и езика се появяват и бързо нарастват язвено-некротични промени, покрити с тъмни налепи. Болните изпитват болка при хранене и поглъщане. Езикът е влажен и дебело обложен с бяло-сиринест налеп. Развиват се трескаво-септични състояния и бързо развиваща се анемия. Слезката и черният дроб нарастват умерено, лимфните възли рядко са увеличени. Болните са силно интоксикирани и имат главоболие, гадене и повръщане, чести прояви на менингизъм, застойни папили и патологични рефлекси. Състоянието на болните се променя и влошава непрекъснато — често с часове и дни. Те изпадат в прострация със силно изявена анемия и хеморагични усложнения.
'''Лабораторно — хематологични изследвания'''. Те сочат характерно увеличение на броя на левкоцитите в периферната кръв, което рядко надвишава 50 - 100.10<sup>9</sup>/L. Има и случаи, при които броят на
'''Прогноза'''. До въвеждане в клиничната практика на цитостатици и костно-мозъчна трансплантация смъртността на болните с бластна левкоза е била твърде висока въпреки комплексната терапия на болестта. Днес около 50-60 % от тези болни навлизат в сравнително дълготрайна ремисия на болестта. Счита се, че успешното лечение при лимфобластна остра левкоза удължава живота на пациента средно с 3-4 години, при миелобластна остра левкоза - 7-12 месеца, при недиференцирания тип, настъпва непълноценна и кратка ремисия, която
==Хронична миелолевкоза==
Отнася се за кръвно миелопролиферативно хронично заболяване, което се характеризира с прогресиращо разрастване на клетъчните форми от гранулоцитния ред в костния мозък, а също и извън него — в различни органи като черен дроб, лимфни възли, слезка и дреги паренхимни органи. Млади гранулоцитни клетки нахлуват и в периферната кръв. Заболяването, макар и с хроничен ход, има злокачествен характер.
'''Клинична картина'''. Началото на заболяването е постепенно и с нехарактерни първоначални оплаквания — обща слабост, отпадналост и безапетитие, намалена трудоспособност и нерядко субфибрилна температура. Болните често имат главоболие, неврологични и костни болки, понякога необилно кървене от носа, венците и различни органи, което се наблюдава в по-напредналите стадии на болестта. Те се оплакват от тежест и тъпа болка в лявото подбедрие. Постепенно болните стават бледи и лесно се изморяват със задух при сравнително лесни и леки физически упражнения. При обективно изследване прави
'''Лабораторни изследвания'''. Най
Протичането на
'''Прогноза'''. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна. Въпреки съвременното цитостатично лечение половината от лекуваните болни не доживяват 3-5 години. Съвременното цитостатично лечение повлиява благоприятно болните и предизвиква различна по продължителност ремисия на болестта.
|