Работнически младежки съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ToKo (беседа | приноси)
Редакция без резюме
 
ToKo (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5:
Върху дейността на РМС по време на второто [[Народен сговор|сговористко]] правителство ([[1926]]–[[1931]] г.) отражение дава левосектантският курс на БКП. РМС първоначално се отказва от по-тясното сътрудничество с други младежки организации, но през лятото на [[1933]] г. заедно с представители на [[ЗМС]] образува Централна младежка антивоенна комисия за подготовка на Световния младежки конгрес за мир в [[Париж]].
 
След [[ДържавенДеветнадесетомайски преврат (1934)|държавния преврат]] на [[19 май]] [[1934]] г. РМС е забранен. Организацията преустройва своята дейност на нелегална основа. През [[1936]] г. е образуван [[Младежки конституционен фронт]], който обединява младежите за борба за възстановяване на Търновската [[конституция]] и запазване на мира. В него се включват най-масовите политически младежки организации: РМС, ЗМС, [[ССМ]], Демократичният младежки сговор "Ляпчев", Радикалният, Либералният и Демократическият младежки съюз. През този период РМС засилва своята дейност сред младежта и увеличава числения си състав.
 
През [[1938]]–[[1939]] г. РМС се слива с БКМС и взема активно участие в съпротивителното движение в България [[1941]]–[[1944]] г. В тази борба загиват изтъкнати негови дейци и ръководители като: [[Йорданка Николова-Чанкова]], [[Адалберт Антонов]], [[Александър Димитров]], [[Свилен Русев]] и стотици други.