Михаил Даев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 42:
[[картинка:Mihail Daiev.jpg|мини|250px|Паметна плоча от дома на революционера Михаил Даѝев в Балчик]]
Даев става първата жертва на [[Яне Сандански]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref>. След като се проваля на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] Сандански решава, че не може да прави повече компромиси. След като групата му напуска конгреса, за задгранични представители са избрани [[Борис Сарафов]], [[Христо Матов]] и [[Иван Гарванов]]. Сандански не ги признава и ги нарича “неовърховисти”. През август 1907 г. той предлага [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] да бъде премахнато като орган, но не може да наложи това решение. Тогава той взема мерки и натоварва Даев да ликвидира физически задграничните представители. Той обаче се разочарова от Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Тогава решава да използва близостта си с Яне, за да го убие. Не е известно дали Гарванов, Матов и Сарафов са узнали нещо за неговите намерения, но Даев ги описва в писмо и го праща по [[Тодор Паница]]. Даев му е кум, а Паница е негов най-близък приятел, бивш съученик и настоящ подвойвода. Това се оказва фатална грешка. Веднага след като той му поверява писмото за да го предаде в Задграничното представителство, Паница го предава на Сандански. Заради заговора Даев е осъден на смърт. Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г. Според [[Христо Силянов]] войводата бил измъчван и убит, а според [[Мерсия Макдермот]] му разрешили да се самоубие, след като се разкаял и писмено признал вината си. Убийството на Даев е запазено в тайна повече от месец. През 1913 година, след като Неврокопско влиза в пределите на [[България]], войводата [[Стоян Мълчанков]], заедно с група български офицери, провежда разследване и открива гроба на Михаил Даев.
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Даев (осми в третата колона).]]▼
В спомените си Мълчанков пише:
{{Цитат|До скоро гробът на покойния бе неизвестен. По инициатива, обаче, на Либяховския общински кмет и благодарение показанията на Тодор Бошнаков от с. Либяхово, който бил накаран, на другия ден, след убийството на Даева, да изоре нивата, дето последният бил погребан, на 26 октомври 1913 г. - гробът бе намерен и открит край с. Либяхово, в нивата на известния българоубиец [[Иван Коюмджиев]]. Общинският кмет е [[Атанас Попов (Либяхово)|Атанас п. Стоянов]], който е пунктов войвода на ВМРО от 1921 до 1928 г. Убиецът на Даев, Иван Коюмджиев, е убиец и на бащата на Атанас п. Стоянов<ref>„Разкрития по убийството на драмския войвода Михаил Даев“, сб."Илинден", кн.4.С.,1925 г.,с.52-54; Хр.Силянов. Освободителните борби на Македония, т. 2 ,1983 г., с.495-496.; Проф.д-р Атанас Попов. Истината за фалшификатите на историческата ВМРО, Бл., 2006 г., с.4-5</ref>.}}
<div class="NavFrame collapsed" style="float:right;width:425px;clear:right;">
<div class="NavHead">Смъртната присъда от Серския окръжен комитет</div>
<div class="NavContent">
{{Дцитат|center|style="width:100%"|
Серско, 10 октомври 1907 г.
Протокол
Окръжният комитет на Серския революционен окръг в пълен състав, събран на 10 октомври 1907 г. на заседание по повод разкрития заговор на групата Гарванов-Сарафов, представляваща българското националистично течение в организацията, която от своя страна е замислювала да разстрои положението като обезсили и подчини на своето влияние стоящите на принципа за целостта и независимостта на организацията дейци от Серския революционен окръг, взе в съображение следните обстоятелства:
I. Сама по себе си съединената група Гарванов-Сарафов се е стремяла винаги да експлоатира македонския проблем, постепенно превърнат в средство за съществуването на известни личности, лишени от всякакъв революционен идеал и водими изключително от егоистични и славолюбиви побуждения, като не държи сметка за употребяваните подли средства по отношение на идейните си противници и влага само личен елемент с участието си в революционното движение.
II. Чувствувайки се слаби в основата си и неспособни да се борят на теоретична почва, те са усвоили методи неприсъщи на истински революционери и винаги са се стремили да. спъват революционното движение, като са го отклонявали от пряката му цел и са ангажирвали времето и енергията на организационните дейци във вътрешни раздори и междуособици.
III. Верни на горното начало, те са решили и замислювали да прокарат влиянието си и в Серския революционен окръг, като са избрали за оръдие на своята цел, близка тям по нравствените си качества личност - драмския околийски войвода М. Даев.
IV. От своя страна М. Даев, съзнавайки се виновен и отговорен за влошеното положение в Драмска околия, достатъчно компрометиран и станал невъзможен между население и другари и сам по себе славолюбив, извратен и лишен от всякакъв идеен възглед, макар и да бе дал писмена декларация на Окръжния комитет, че възприема становището и поддържа другарите си от окръга, едновременно с това е бил в преписка и сношение с Гарванов-Пенчев, за да приложи уговорената между него и тях обща замисъл, да ги подпомогне и улесни отвътре за нахлуването на техни хора и завземането на окръга.
V. За да се обезпечи успехът на горния заговор, нужно е било съдействието на съучастници из самата вътрешност, а като най-главно онова на Паница, комуто най-после, мислейки да добие одобрението, Даев е разкрил заговора и го е натоварил да замине в България, гдето да се срещне с Гарванов-Сарафов и непосредствено дадат окончателна форма на плана за действие, а сам Даев при пристигането на Чудомир и Бунов в Драмска околия за конгреса е приготвил тяхното избиване.
VI. Други вероятни съучастници и помагачи на плана са мислили да вербуват в лицето на Запрянов, Чавдар, Занков, който е донесъл из България от тях писмо Даеву и се е готвил да заеме Демирхисарско. Вън от тях те са подготвили и имали на разположение за този случай изпъдените от Кадикьойско четници.
VII. Последното писмо на Даева до Гарванов и Пенчев съдържа поканата да му дадат обещаната от тях помощ, понеже моментът бил удобен и следвало да се пристъпи към действие - което писмо се съхранява в архивата на Окръжния комитет.
Тези домогвания на Гарванов-Сарафов, станали наемници и агенти на българската държава и съвършено компроментирани като организационни дейци и действующи от името на българските държавнически и династически интереси - са един акт на престъпление, насочен в дадения случай еднакво до независимостта и цялостта на организацията и до представителите на нашето идейно течение.
По силата на взетите от общия конгрес решения, вписани в циркулярите и чл. 205 от правилника, буква „Д", комбинирани с буква „Ж" от същия член и въз основа на документите и данните по разкрития заговор, Окръжният комитет на Серския революционен окръг осъди на смърт: Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев.
С прилагането на присъдата по отношение на Борис Сарафов и Гарванов натоварва се Т. Паница, а Окръжният комитет ще изпълни онази към Даев.
Горният акт ще бъде същевременно и начало на тази система към всички онези, които биха действували по такъв начин.
Я. Сандански
Чудомир Скрижевски
А. Буйнов
/Печат/<ref>Иван Гарванов. Венча се за Македония. София, 1995. с. 41-42.</ref>}}
</div>
</div>
▲[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|
Малко по-късно населението издига паметник на славния войвода в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]].
| |||