Даймьо: Разлика между версии

[[Image:A Daimio paying a state visit-J. M. W. Silver.jpg|thumb|350px|''Даймио на посещение'' картина от [[1860]] г.]]

[[Image:A Daimios funeral-J. M. W. Silver.jpg|thumb|300px|Погребение на даймио]]

Даймио разполагат с лична армия, която след възкачването на власт на [[Токугава Йеясу]] е отслабена и намалена като състав, с оглед предотвратяване на преврати и въстания. На даймио е наложен ''санкин котай'' - закон за доброволното заточение. В период от 4 или 5 месеца от годината даймио прекарват живота си заедно със семейството си в [[столица]]та - [[Едо]], а през останалата част от годината в личните си владения. Роднините и семействата им през това време стоят в столицата като залог за доброто поведение на даймио. Нерядко поради една или друга причина шогунът налагал смъртно наказание на някой от даймио, което пристига с предизвестие под формата на писмо-заповед с личния подпис на шогуна. Там е издадена заповед виновникът да извърши ритуално самоубийство - [[сепуку]]. След смъртта на даймио, шогунът конфискувал земите на мъртвия, като така решавал финансовите си проблеми или просто допълвайки богатството си. Случвало се главата на семейството каквито били даймио при провинение да бъдат екзекутирани, а след това същата жестока съдба последвала и семейството му - близки и далечни роднини, както и хора пряко или косвено свързани по един или друг начин с даймио.

Смъртта било нещо естествено, с което всеки в древна [[Япония]] е свикнал - всичко се приемало с примирение и философски - [[карма]].

 

 

[[ar:دائي-ميو]]