Езичество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Езичество''' в общобщия смисъл е всяка етническа [[религия]], почитаща [[Природа]]та и различните ѝнейни проявления.

Като езически могат да бъдат определени почти всички [[природни религии]], които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в [[Европа]].
 
В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката [[теософия]], а също и днес разпространените народностни религии като [[индуизъм]], [[шинтоизъм]] и [[шаманизъм]], и вярванията на някои примитивни общности.
Line 17 ⟶ 19:
 
== Характеристика ==
 
Езическите религии имат силно изразен [[племе]]нен характер — всяка една от тях е типична за определен народ и се различава от тези на другите народи, макар отделните вярвания да са съпоставими. Тези религии споделят една обща основа: те са политеистични, базирани са на определена митология, съставени са от множество отделни [[култ]]ове — към [[земя]]та, към [[прадеди]]те, към мъртвите, към [[фетиш]]и, към [[фалос]]а, към природните сили и др.
 
Line 25 ⟶ 26:
 
== Развитие ==
За разлика от универсалните религии ([[християнство]], [[ислям]], [[будизъм]]), езическите не са плод на проповедите, размислите и поученията на един човек, а са естествено оформени комплекси от племенни вярвания, митове и религиозни идеи, предавани и доразвивани през поколенията.
 
За разлика от универсалните религии (християнство, ислям, будизъм), езическите не са плод на проповедите, размислите и поученията на един човек, а са естествено оформени комплекси от племенни вярвания, митове и религиозни идеи, предавани и доразвивани през поколенията.
 
Появата на езичеството съвпада с появата на самото религиозно мислене у първобитните хора и търпи непрекъснато развитие и обогатяване до момента на изместването му от универсалните религии. В много страни по света, обаче, местните религии са се запазили и продължават да съществуват. Примери за това са индийският индуизъм, японският шинтоизъм и религиите на някои аборигенски общности.
Ред 32:
== Езичество и християнство ==
{{обработка|форматиране}}
От посланията на [[апостол Павел]] е ясно, че той не отрича юдейските предания, не е против народните традиции, стига те да не са в разрез с [[Християнство|Христовото учение]]. Като ревнител на отеческите иудейски предания /ср.Гал.1:14/, той изисква да се избягва опасността от съблазън в увличане, което отклонява от евангелската истина. Затова и съветва духовните си чеда: "гледайте, братя да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание/ /Кол.2:8/. Още в апостолско време се изграждат, така да се каже, мостове между християнското учение и народните обичаи и народното творчество, като се отбягват "скверни и бабешки басни//ср.1Тим.4:7/.

Поради това, Църквата не страни от народния бит и народната поезия, от цялостната народна култура. Нещо повече, християнството дава на народа духовни богатства, за да продължава да твори и полученото в наследство от предхристиянската епоха се стреми да претворява. Християнството цени възвишеното - видни свети отци на Църквата като Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, широко използват ценното от езическата философия.{{източник|}}
Преобразяването на народното творчество в християнски вероизповеден и нравствен дух и очистването на митологични характерни черти в това народно достояние е продължителен процес.
 
Част от обичаите и традициите съдържат езически елементи, които са били приспособени към християнството от самия народ, като са свързани с някой христ.празници. Самостоятелността в действията на народа за ново осмисляне на езическото наследство говори за вече възприет християнски мироглед, чувстван и изживяван като нещо собствено и правилно. От друга страна, изпъква желанието да не се къса с традициите на дедите, като се очистят от несъвместимото с христ.вероизповед и нравственост, а на останалото се придаде нов облик и функция.
 
Някои [[етнограф]]и и изследователи на [[фолклор]]а считат, че [[курбан]]ите и свързаните с тях обичаи са непременно езическо достояние. Нека припомним, че самата дума има семитски произход и обичаят да се принася ''курбан'' /гр."корван"/, т.е. дар в храма, е засвидетелствуван в Новия Завет.{{източник|}} [[Исус Христос]] изисква премахване на враждата преди да се пренесе дар, затова народните трапези са за всички, а и подобни празници са благоприятен повод за преодоляване неприязънта и отчуждението.
Народните обичаи и обреди на различни места са твърде разнообразни.
Line 52 ⟶ 56:
 
[[Категория:История на религията]]
[[Категория:Езичество| ]]
[[Категория:Политеизъм]]