Станислас Сенклер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
Ред 18:
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командрането на палача на [[Стара Загора]] [[Сюлейман паша]]. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при [[Пловдив]] разпиляната войска се насочва към [[Цариград]] и [[Родопите]]. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в [[Кърджали]]йско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас счита за загубен и аватюристът гони мъст.
Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''„гяурско царство“'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през [[Априлско въстание|
Оглавява антихристиянския [[Родопски метеж (1878)|„спонтанен“ метеж в средата на 1878 г.]] подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от [[България]]. Само с 9 бойци капитан [[Петко войвода]] спасява от клане село [[Плевун]] след което в няколко сражения сразява атаките на метежниците, защитава [[Родопите]], [[Беломорие]]то и българското и гръцко християнско население. След намесата и на руски
== Източници ==
|