Станислас Сенклер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 18:
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командрането на палача на [[Стара Загора]] [[Сюлейман паша]]. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при [[Пловдив]] разпиляната войска се насочва към [[Цариград]] и [[Родопите]]. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в [[Кърджали]]йско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас счита за загубен и аватюристът гони мъст.
 
Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''„гяурско царство“'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през [[Априлско въстание|]Априлското въстание (1876)]] и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' - дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br />
 
Оглавява антихристиянския [[Родопски метеж (1878)|„спонтанен“ метеж в средата на 1878 г.]] подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от [[България]]. Само с 9 бойци капитан [[Петко войвода]] спасява от клане село [[Плевун]] след което в няколко сражения сразява атаките на метежниците, защитава [[Родопите]], [[Беломорие]]то и българското и гръцко християнско население. След намесата и на руски войскичасти башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за Петко Войвода]</ref>
 
== Източници ==