Стойо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
име= Стойо Костов
| портрет= Stoyo Kostov.JPG
| px = 250
| описание= български революционер
| наставка=
| роден-дата=[[1846]]<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 264.</ref> или [[1855]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.</ref>
| роден-място=[[Скрижово]], днес [[Гърция]]
| починал-дата=[[20 август]] [[1896]]
| починал-място=[[РадолиовоАлистрат]], днес [[Гърция]]
}}
 
Line 22 ⟶ 23:
[[Файл:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|дясно|мини|Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, [[Димитър Думбалаков]], капитан [[Еню Димитров]] и [[Тодор Паласкаря]].]]
 
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното:
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното: {{цитат|Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_3.html Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.]</ref>
 
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното: {{цитат|Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_3.html Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.]</ref>
}}
[[Файл:Chetnik Uprising 1895.jpg|ляво|мини|250п|Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, [[Дончо Златков]], Стойо Костов, йеромонах Серафим]]
В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]]. Оглавява трета „Серска дружина“, в която влизат около 200 четници. Още при преминаване на границата обаче между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина офицерите [[Димитър Жостов]], [[Димитър Думбалаков]] и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до [[Доспат]] и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани - всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи. След това дядо Стойо се отделя през нощта с 16 души и продължава към Серско, за да отвлече един богат турски чифликчия от [[Алистрат]]. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата му [[Кръстьо Захариев]] се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 58.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 48.</ref>
В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]], в която участва с около 200 четници. Поради разногласия с програмата на комитета се отделя от придружаващите го офицери и самостоятелно напада [[Доспат]]. По-късно дружината му, наречена ''Серска'' се разпада.
Убит е при опит да отвлече един бей от чифлика му в [[Радолиово]], Зъхненско.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 48.</ref>
 
== Бележки ==