Кръстьо Захариев: Разлика между версии

В 1895 година заедно със Стойо Костов взима участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет. След опожаряването на Доспат, заедно с войводата и още 15 хайдути се отделят от отряда и тръгват за Серско, за да отвлекат богат турчин чифликчия от [[Алистрат]]. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 57.</ref>

През 1897 година в Дупница, по повод [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] е съставена чета на ВМОКВърховния комитет, под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четника, към които се включва и [[Яне Сандански]]. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски патриотични дружества, чрез младите поручици [[Йордан Венедиков]] и Морфов. Най-сериозният сблъсък на тази чета с турските войски е над село Пирин, в местността [[Дебели рид]]. Там след еднодневно сражение с около 150 души аскер, четата се измъква без нито един убит или ранен четник. Следва втора битка срещу около 250 души аскер, завършила също без загуби за четата. Край село [[Лопово]] четата отново е изненадана от аскер и при избухналото сражение е убит един четник, а Яне Сандански е ранен в ръката.<ref>Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 37 - 38.</ref>