Митре Влаха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 169 - 174.</ref> Според гръцки източници предателят е апоскепският гъркоманин [[Иван Хаджимангов]].<ref name="manos.71.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 71 - 72.]</ref> Семейството на Митре Влаха е прехвърлено в България.
[[Христо Силянов]] пише:
{{цитат|Малцина, и между най-известнитѣ, биха могли да се сравнятъ по несъкрушимъ духъ, абсолютна безупрѣчность и заслуги съ Митре Влаха, бившия неграмотенъ овчарь, който получи въ четитѣ образование до степень, че носѣше винаги въ чантата си революционна литература и си служеше съ шифъръ. Митре надвиши всички по нравствено величие: той никога ни мигъ не се отлѫчи отъ народа, съ който бѣ срастналъ. Дори следъ възстанието той не напустна Македония и загина безъ да види България, която толкова много обичаше, занесълъ въ гроба нейния идеализиранъ образъ.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 100.</ref>}}
Георги Христов пише за Митре Влаха:
| |||