Емона: Разлика между версии

Село Емона носи името си от древногръцкото име на [[Стара планина]] АЕМОН. Местността [[Иракли]] носи името си от преселници гърци, които идват в тези земи, донесли и името на местността от която идват ЕРАКЛЕА в днешна [[Гърция]].

Според Омировата "Илиада" тракийския цар [[Рез]],участвал в Троянската война е роден в [[Емона]]. Тези земи са менили имената си в зависимост от историческите периоди. Ераклеа Понтика са се наричали земите от [[Месемврия]] до [[Констанца]]. В по-късен период

развитието на корабоплаването и търговията е довала до разцвет на този район наречен тогава Naulochus - пристанище на сторогръцки, което прераснало в четири пристанища - [[Бяла]], [[Обзор]], [[Иракли]] и [[Емона]] близо до края на Стара планина - HAEMI EXTREMA.

Първите исторически сведения за региона, в които Емона се споменава като град, са от VII в. През VIII-[[XIV в.]] пристанището на Емона е известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от по-късния период до XVII в. Районът около средновековния град Емона е бил силно развит. На югоизток , на около километър и половина от селото се намира и църквата "Свети Никола". Макар обявена за паметник на културата, тя отдавна е разграбена и изоставена. Част е от някогашен манастир "Св.Никола", създаден около Х в., По-късно през 1805 година бил разрушен от кърджалиите, но в последствие възстановен.

В близост на носа, е била и [[Палеокастро]] /Стара крепост/ или античното "Аристеум". Намирала се е на мястото на днешния фар, oстанките ѝ са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 година, кулата е висока 9.4 метра. Градът и неговите заселници на няколко пъти са се местили нагоре в планината поради честите набези на пирати.

Крепостта Емона е била обект на множество нападения и завоевателски нашествия. При едно от тях тя пада във владение на граф[[ Амедей Савойски]], но няколко месеца по-късно местните жители прогонват завоевателите.

Упадъкът на Емона започва по време на османското владичество и с течение на времето крепостта се срутва. С трудно достъпно за големи кораби пристанище, Емона остава нестрани от бурния [[икономически растеж]] на новоосвободените територии на [[Княжество България]] в края на XIX в. Вековните дъбови гори в региона са били изсечени и преработени в дървени въглища по време на Османското робство и бреговете оголени. Последните хроники описват Емона като градче, а някъде се говори за [[село]] от 1000 къщи.

В началото на 20 век голяма част от местното население - наследници на понтийски гърци се изселват в [[Гърция]],а в техните къщи се настаняват изселени българи от [[Турция]]. Селото е било с [[училище]], [[читалище]], с развито животновъдство и земеделие в началото на 20 век. През годините на социализма, бидейки гранична зона селото е с ограничен достъп и е със затихващи функции.

Нос Емине е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния [[туристически маршрут Е-3]], свързващ Атлантическия окен и [[Черно море]]. Българската част от машрута Е-3, е по-популярнa като връх [[Ком]] - [[нос Емине]].

Плажът на Иракли е прекрасен. Той привлича през лятото стотици любители на [[къмпинг]] летуването. В землището на село Емона е и защитената местност "Иракли". Липсата на хубав път от Първокласния път [[Бургас]] –Варна–[[Варна]] до село Емона е основна причина селото да запази своя автентичен облик, но това препятства развитието на [[селски туризъм]] и възможността за други стопански дейности,които да допринесат за съчетаването на чудесна природа и качествени туристически[[ услуги]].