Средновековна българска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Robot: es:Ejército medieval búlgaro is a good article
Ред 54:
В края на [[12 век]] армията наблюдава 40 000 мъже.<ref>Цар [[Петър IV]] предлага 40 000 армия на владетеля на Свещенната римска империя [[Фредерик I]] срещу византийците в замяна на признаването на царската му титла&nbsp;— Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 145 ISBN 954-427-216-X</ref> В страната могат да се мобилизират около 100 000 души в първото десетилетие на [[13 век]]. Доказателство за това е предложението на [[Калоян]] да даде 100 000 войници на лидера на [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] [[Балдуин I]], за да завладее Константинопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 166 ISBN 954-427-216-X</ref> През този период българската армия използва голям на брой куманска конница, която наброява между 10 000 и 30 000 ездача, в зависимост от кампанията. Тя е набирана измежду [[кумани]]те, които са се населили във [[Влахия]] и [[Молдова]] и са били най-малко под [[сюзерен]]итета на българските царе. Армията е била добра снабдена с екипировка за [[обсада]], включително [[таран]]и, [[обсадна кула|обсадни кули]] и [[катапулт]]и.
 
<code>{{цитат|Тази битка трае дълго време... Там на полето остава император Балдуин, който никога никога не би полетял и граф Лоис; Император Балдуин е отведен жив, а граф Лоис е убит; Уви! Колко ужасна бе нашата загуба!|Хрониста на рицарите [[ЖофруаЖофроа дьо Вилардуен]] за [[битка при Адрианопол (1205)|битката при Адрианопол]].<ref>[http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html Geoffrey de Villehardouin: Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople p. 94]</ref>/>}}</code>
 
Около 50 години след възстановяването на българската държава, българите са водени от умели владетели като [[Петър IV]], [[Иван Асен I]], [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], които постигат огромни военни успехи. След редица успешни битки между 1185 и [[1204]] Византийската империя е успешно отблъсната от земите, които владее в северната част на [[Балкани]]те, а и пленява императорската корона и кръст.<ref>See Andreev, pp. 154-155 - В битката при Трявна през [[1190]] българите пленяват имперското съкровище на византийският император, включително [[корона]]та, златни чаши на аристокрацията и имперския кръст направен от солидно злато с части от свещения кръст инкрустирани вътре. Византийският свещеник го изхвърлил в реката, за да не може да бъде намерен никога, но българите успяват да го извадят. През 13 век това съкровище е показвано по време на процесии и празненства в [[Търново]] както описва византийският историк [[Георги Акрополит]].</ref> Армията на рицарите, която създава [[Латинската империя]] е разгромена в [[битка при Адрианопол (1205)|битката при Адрианопол]], когато императора им е пленен и отново е разбира в [[битка при Русион|битката при Русион]] през [[1206]]. [[Унгарци]]те са победени в няколко битки по река [[Морава (река)|Морава]] през [[1202]]. След няколко неуспеха при управлението на [[Борил]] (1207-1218), Иван Асен II решително побеждава [[Епирско деспотство|Деспотство Епир]] в [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]], в която по-малката българска армия надхитря врага си. През [[1241]] царя побеждава монголската армия, сражаваща се под управлението на [[Хан Бату]] и [[Субутай]].