Разлика между версии на „Италиански фашизъм“

редакция без резюме
Същата следвоенна депресия засилила привличането на [[марксизма]] сред градския [[пролетариат]], които били още повече лишени от [[граждански права]] в сравнение със същия пролетариат, но в други части на [[Европа]]. Но страхът от растящата сила на трейдюнионизма, [[комунизма]] и социализма се прокарва сред [[елит]]а и [[средна класа|средната класа]]. В известно отношение Бенито Мусолини запълва политическия вакуум. Фашизмът се явявал "трети начин" за Италия като последна надежда да се избегне надвисналия колапс на 'слабия' италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата [[революция]].
 
Проваляйки се в опитите си да очертае последователна програма, фашизмът се превръща в нова политическа и [[икономическа система]], която съчетава корпоратизъм, анти капитализъм, [[тоталитаризъм]], национализъм и [[анти-комунизъм]] в една държава, замислена да върже всички [[класикла си]] заедно в една [[капиталистическа система]]. Това обаче била нова капиталистическа система — система, в която държавата упражнява контрол върху организацията на жизненоважните индустрии. Под флага на национализма и държавната власт изглеждало, че фашизмът възвръщал славното [[древноримско]] минало чрез една футуристична [[утопия]].
 
Привлекателността на това движение и перспективите за един по-спокоен и систематичен капитализъм по време на период на междувоенна депресия обаче важали не само за Италия, и не само дори за Европа. Например, след около десетилетие Голямата депресия довежда до рязко икономическо понижение на икономиката на [[Бразилия]]. Създаден е вид квазифашизъм като реакция към бразилските социално-икономически проблеми и националистическото съзнание за периферното ѝ положение в [[световна икономика|световната икономика]]. Режимът на [[Гетулио Варгас]] в много голяма част се поддава на фашисткото влияние и влиза в съюз с интегрализма (местното бразилско фашистко движение).
Анонимен потребител