Италиански фашизъм: Разлика между версии

Същата следвоенна депресия засилила привличането на [[марксизма]] сред градския [[пролетариат]], които били още повече лишени от [[граждански права]] в сравнение със същия пролетариат, но в други части на [[Европа]]. Но страхът от растящата сила на трейдюнионизма, [[комунизма]] и социализма се прокарва сред [[елит]]а и [[средна класа|средната класа]]. В известно отношение Бенито Мусолини запълва политическия вакуум. Фашизмът се явявал "трети начин" за Италия като последна надежда да се избегне надвисналия колапс на 'слабия' италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата [[революция]].

 

 

Привлекателността на това движение и перспективите за един по-спокоен и систематичен капитализъм по време на период на междувоенна депресия обаче важали не само за Италия, и не само дори за Европа. Например, след около десетилетие Голямата депресия довежда до рязко икономическо понижение на икономиката на [[Бразилия]]. Създаден е вид квазифашизъм като реакция към бразилските социално-икономически проблеми и националистическото съзнание за периферното ѝ положение в [[световна икономика|световната икономика]]. Режимът на [[Гетулио Варгас]] в много голяма част се поддава на фашисткото влияние и влиза в съюз с интегрализма (местното бразилско фашистко движение).