Опера-буфа: Разлика между версии

С течение на времето с развитието си в различните страни, опера-буфа започва да придобива национален облик – във [[Франция]] се появява опера-комик, в [[Англия]] – [[Балада|баладичната]] опера, а в [[Германия]] и [[Австрия]] – [[зингшпил]]. Всяка от тези школи има свои забележителни представители, автори[[автор]]и на многобройни комични оперни произведения. Такива са Перголези и [[Николо Пичини]] в Италия, Във Франция – [[Андре Гретри]] и [[Жан-Жак Русо]], в Австрия – [[Карл Дитерс фон Дитерсдорф]], [[Йозеф Хайдн]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. „Отвличане"[[Отвличане от сарая“сарая]]" на Моцарт се счита за първата класическа австрийска национална опера-буфа.(1)<ref name="Журнал"/> Най-популярните австрийски опери от този жанр са създадени от Моцарт - "Така правят всички", "[[Вълшебната флейта]]", "[[Дон Жуан]]".(6)<ref name="Famous">[http://operabuffa.com/famous-operas Famous Operas/Mozart, Rossini, Strauss, Donizetti]</ref> "Вълшебната флейта" е опера с психологическа дълбочина, отличаваща се доста от драмата и патоса на [[Джоакино Росини]].(7)<ref name="Metroprlitan"/> Характерни белези на опера-буфа има и операта "Милионерът" на [[Парашкев Хаджиев]], с [[либрето]] по едноименната комедия на [[Йордан Йовков]], поставена през [[1965]] г.(4)<ref name="Речник"/>

Въпреки че в много от цивилизованите европейски държави опера-буфа бързо се разпространява, Италия е тази, в която тя първо се заражда. Създадените тук опери са с най-трайни качества и най-дълговечни. Те стават пример и основа за развитието на жанра в останалите страни.(3)<ref name="Rise"/> За разлика от френската опера комик, където пеенето се редува с говорен [[диалог]], в италианските комични опери изцяло се пее.(4)<ref name="Речник"/> [[Традиция|Традициите]] и компетентността на Неаполитанската школа са повече или по-малко затвърдени от следващите поколения композитори, а нейните възпитаници стават водещи в този жанр в много европейски [[Столица|столици]]. Освен Перголези и [[Николо Йомели]], такива са композиторите [[Томазо Траета]], [[Леонардо Винчи]], съименник на великия [[художник]], Николо Пичини, [[Антонио Сакини]], [[Пиетро Гулиелми|Пиетро Алесандро Гулиелми]], както и много други. Сериозна е заслугата на Пичини, с неговите отлични работи, нововъведения и промени във финалната част на оперите. Но най-голямото име в началното развитие на опера-буфа е това на Доменико Чимароза. От [[1772]] до [[1787]] г. той създава десетки опери от този стил, най-известната от които е "Тайният брак", която се играе и в наши дни. Главният му сила се крие във вокалните партии, но той се справя много добре и с оркестъра, и с ансамбловите изпълнения.(3)<ref name="Rise"/> Един от най-почитанитеуважаваните представители, създал световноизвестни опери от този стил е [[Джоакино Росини]] с "[[Пепеляшка]]" и операта "[[Севилският бръснар]]" ([[1816]]) , която е квинтесенция на опера-буфа, почти чиста комедия с внесена в нея известна сантименталност. Друг известен композитор е [[Гаетано Доницети]] с най-характерна си за жанра опера "[[Любовен еликсир]]".(6)(7)<ref name="Metroprlitan"/><ref name="Famous"/>

Преди опера-буфа да се обособи като самостоятелен оперен жанр, във Франция съществуват музикални [[Пантомима|пантомими]], изнасяни главно по панаирите[[панаир]]ите. Известни са като ''Théâtre de la foire'' и се играят в [[Париж]] по време на празниците на „Св"Св. Лоран " и" "Св. Жермен“Жермен", но все още по нищо не приличат на оперни произведения.(3)<ref name="Rise"/> Те ползват сюжети от всекидневието с елементи на социална [[сатира]] и доста често представят [[Пародия|пародии]] на сериозни опери. Скоро тези спектакли са подложени на гонения от Кралската академия, която от времето на [[Жан-Батист Люли]] има право единствена да представя музикални драми. През [[1716]] г. срещу 35 &nbsp;000 ливри годишно на една музикална трупа се дава правото на панаирите да се представят спектакли с пеене, говор и оркестър, които са наречени „опера"опера комик“комик".(4)<ref name="Речник"/>

През [[1750]] г. в Париж е представена италианската комична опера "Слугинята-господарка" и това дава тласък на развитието на жанра. Подема се спор между привържениците на сериозната и комичната опери и тази ''"Война на буфонистите"'' завършва с приемането и налагането на новия стил. Като начало се представят само преведени от италиански произведения, докато през [[1753]] г. Жан-Жак Русо преработва една интермедия в едноактната комична опера ''"Le Devin du Village"'', като написва и музиката, и либретото. Тя се приема за първата френска опера-буфа. Две години по-късно неаполитанецът [[Еджидио Дуни]] печели парижката публика с операта си "Нинет при двора". За действителен основоположник на френската опера-комик обаче, се приема композиторът [[Пиер-Александър Монсини]]. Между [[1759]] и [[1777]] той създава редица произведения в този стил, които жънат непрекъснат и нарастващ успех. Когато се оттегля той притежава голяма известност и значително богатство. След него се появяват оперите на Андре Гретри, които издигат жанра на по-високо ниво. Комичните му опери са по-блестящи и по-брилянтни от тези на предшественика му, но все още не може да достигне умението на италианските си колеги. От 50 и повече произведения, най-известни са комичните му опери ''"Le Tableau Parlant"'' ([[1769]]), "[[Земир и Азор]]" ([[1771]]) и ''"L'Amant Jaloux"'' ([[1778]]).(3)<ref name="Rise"/> Разделянето на двата оперни жанра рефлектира и върху наименованието на двата големи парижки театъра – "GrandГранд operaопера&#768;", специализирана в представяне на опера-серия и "OperaОпера&#768; comiqueкомик" за опера-буфа.(4)<ref name="Речник"/>