Опера-буфа: Разлика между версии

'''Опера-буфа''' (на [[Италиански език|италиански]] ''оpera buffa'', в мн.ч. - ''opere buffe'') е [[Комедия|комичен]] [[Опера|оперен]] [[жанр]], получил своето начало в [[Неапол]] в края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]].<ref name="Brit">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/429831/opera-buffa Encyclopedia Britannica/Оpera buffa]</ref> В [[Италия]] и другаде в [[Европа]] [[музика]]лната [[драма]], известна като опера е твърдо установена, но е подложена на много модификации, които по-късно се отразяват като важни промени при възникването на новия жанр в оперната музика. Тези промени започват през 1720-те години и произвеждатсъздават две видимо различни форми на операта в Италия - едната е тип сериозна [[трагедия]], известна като [[опера-серия]], а другата е по-лека, с по-земен и комичен стил, наречена опера-буфа. Двата стила имат обща основа, но са подложени на различни влияния, които ги оформят такива, каквито ги познаваме днес.<ref name="Rise">[http://www.imagi-nation.com/moonstruck/spectop001.html Moonstruck Drama Bookstore/The Rise of Light Opera]</ref><ref name="Журнал">[http://www.art-storona.ru/2007/4/article8.php Журнал „Введенская сторона“/Опера]</ref><ref name="Italy">[http://www.nthuleen.com/papers/M52opera.html Serious and Comic Opera in Eighteenth-Century Italy]</ref>

КатоПри цялосъздаването си опера-буфа се основава главно на италианските [[бит]]ови сюжети и черпи вдъхновението си от тях.<ref name="Журнал"/> Обикновено са представениучастват две групи действащи лица – [[хумор]]истично представени мъже и жени и двама или повече влюбени.<ref name="Brit"/> Героите са [[Литературен герой|персонажи]], съществуващи в реалния живот – [[Търговец|търговци]], кокетки, прислужници, [[рибар]]и, [[Гондола|гондолиери]], пияни [[Градинарство|градинари]], стиснати старци, подли стари камериерки. Всички те са противопоставени на представителите на [[аристокрация]]та в тяхната социална и семейна среда.<ref name="Журнал"/><ref name="Речник"/><ref name="Metroprlitan"/> Много от тези оперни [[Спектакъл|спектакли]] са посветени на [[суета]]та, [[глупост]]та и дори скъперничеството. Вместо възвишените и често нереалистични [[Чувство|чувства]] в опера-серия, в тях се изразяват познатите на всички [[любов]], [[ревност]] и силна [[страст]].<ref name="Metroprlitan"/> Със [[смях]] и шеги хората от народа обикновено ловко въртят на пръста си своите господари.<ref name="Журнал"/> Финалът е продължителен, написан по всички правила на оперното [[изкуство]] и включва всички главни действащи лица.<ref name="Brit"/> Финалните [[дует]]и, с които до този момент е завършвала всяка опера, са значително разширени и се превръщат в пълномащабни ансамбли, особено в творбите на [[Балтасаре Галупи]] и [[Доменико Чимароза]].<ref name="Italy"/> Самите опери се отличават с живо действие и [[Импровизация|импровизации]] и са по-близо до действителността от представителите на опера-серия. Действието обикновено се развива стремително и весело със занимателен сюжет и прости, мелодични вокални партии, напомнящи [[Народно творчество|народните песни]]. По-голямата част от музиката е изцяло подчинена на [[текст]]а, а [[пеене]]то е изключително гъвкаво и чувствително и може свободно да изразява [[Емоция|емоции]] чрез [[мелодия]], която следва [[ритъм]]а на [[реч]]та. Голямата популярност на [[Музикален стил|стила]] се дължи на това, че комичното действие е по-забавно и по-лесно разбираемо от трагичното, а и понякога [[Нонсенс|абсурдността]] на сериозната форма действа отрицателно върху [[публика]]та.<ref name="Rise"/> В съответствие с поднасянето на [[сцена]]та на ежедневни събития и обикновени [[Литературен герой|герои]], опера-буфа се пише на език, разбираем за обикновените хора.<ref name="Development">[http://operabuffa.com/the-development-of-opera-buffa The Development of Opera Buffa]</ref> Често е написанаизпъстрена с местни [[диалект]]и, поради което привлича по-широка [[аудитория]].<ref name="Metroprlitan"/> Силата и [[тоналност]]та на [[глас]]а също се различават при двата типа опери. Докато при опера-серия преобладават високите сопранови гласове на певици и [[кастрат]]и, в опера-буфа за главния герой се използва обикновено дълбок нисък бас-буфо и неговите арии често се изпълняват в много бързи [[речитатив]]и.<ref name="Development"/> В произведенията от този жанр много пъти се използват герои и ситуации на италианската [[Комедия дел арте]]. В тях са включени по-малко зрелищни ефекти, постановките са по-евтини от тези при опера-серия, [[Цена|цените]] на [[билет]]ите обикновено са по-ниски и са привлекателни за обикновените хора.<ref name="San Diego"/> Опера-буфа постепенно печели все повече привърженици и става любим жанр за голяма аудитория в цяла Европа.<ref name="Журнал"/> През втората половина на 18 век, характерът на оперните произведения от жанра се променя и вече не е чисто комичен или [[Пародия|пародиен]]. Вместо това оперите често представляват сантиментални, полусериозни произведения с комичен елемент. Включват се и нови персонажи, които не участват в лудориите на останалите герои. Музиката в този по-късен период се характеризира с по-голяма независимост на оркестровите и инструментални части.<ref name="Italy"/>

С течение на времето с развитието си в различните страни, опера-буфа започва да придобива национален облик – във [[Франция]] се появява опера- комик, в [[Англия]] – [[Балада|баладичната]] опера, а в [[Германия]] и [[Австрия]] – [[зингшпил]]. Всяка от тези школи има свои забележителни представители, [[автор]]и на многобройни комични оперни произведения. Такива са Перголези и [[Николо Пичини]] в Италия, Във Франция – [[Андре Гретри]] и [[Жан-Жак Русо]], в Австрия – [[Карл Дитерс фон Дитерсдорф]], [[Йозеф Хайдн]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. "[[Отвличане от сарая]]" на Моцарт се счита за първата класическа австрийска национална опера-буфа.<ref name="Журнал"/> Най-популярните австрийски опери от този жанр са създадени от Моцарт - "Така правят всички", "[[Вълшебната флейта]]", "[[Дон Жуан]]".<ref name="Famous">[http://operabuffa.com/famous-operas Famous Operas/Mozart, Rossini, Strauss, Donizetti]</ref> "Вълшебната флейта" е опера с психологическа дълбочина, отличаваща се доста от драмата и патоса на [[Джоакино Росини]].<ref name="Metroprlitan"/> Характерни белези на опера-буфа има и операта "Милионерът" на [[Парашкев Хаджиев]], с [[либрето]] по едноименната комедия на [[Йордан Йовков]], поставена през [[1965]] г.<ref name="Речник"/>

Въпреки че в много от цивилизованите европейски държави опера-буфа бързо се разпространява, Италия е тази, в която тя първо се заражда. Създадените тук опери са с най-трайни качества и най-дълговечни. Те стават пример и основа за развитието на жанра в останалите страни.<ref name="Rise"/> За разлика от френската опера комик, където пеенето се редува с говорен [[диалог]], в италианските комични опери изцяло се пее.<ref name="Речник"/> [[Традиция|Традициите]] и компетентността на Неаполитанската школа са повече или по-малко затвърдени от следващите поколения композитори, а нейните възпитаници стават водещи в този жанр в много европейски [[Столица|столици]]. Освен Перголези и [[Николо Йомели]], такива са композиторите [[Томазо Траета]], [[Леонардо Винчи]], съименник на великия [[художник]], Николо Пичини, [[Антонио Сакини]], [[Пиетро Гулиелми|Пиетро Алесандро Гулиелми]], както и много други. Сериозна е заслугата на Пичини, с неговите отлични работи, нововъведения и промени във финалната част на оперите. Но най-голямото име в началното развитие на опера-буфа е това на Доменико Чимароза. От [[1772]] до [[1787]] г. той създава десетки опери от този стил, най-известната от които е "Тайният брак", която се играе и в наши дни. Главният му сила се крие във вокалните партии, но той се справя много добре и с оркестъра, и с ансамбловите изпълнения.<ref name="Rise"/> Един от най-уважаваните представители, създал световноизвестни опери от този стил е [[Джоакино Росини]] с "[[Пепеляшка]]" и операта "[[Севилският бръснар]]" ([[1816]]) , която е квинтесенция на опера-буфа, почти чиста комедия с внесена в нея известна сантименталност. Друг известенпопулярен композитор е [[Гаетано Доницети]] с най-характерна си за жанра опера "[[Любовен еликсир]]".<ref name="Metroprlitan"/><ref name="Famous"/>

Преди опера-буфа да се обособи като самостоятелен оперен жанр, във Франция съществуват музикални [[Пантомима|пантомими]], изнасяни главно по [[панаир]]ите. Известни са като ''Théâtre de la foire'' и най-много се играят в [[Париж]] по време на празниците на "Св. Лоран" и "Св. Жермен", но все още по нищо не приличат на оперни произведения.<ref name="Rise"/> Те ползват сюжети от всекидневието с елементи на социална [[сатира]] и доста често представят [[Пародия|пародии]] на сериозни опери. Скоро тези спектакли са подложени на гонения от Кралската академия, която от времето на [[Жан-Батист Люли]] единствена има право единствена да представя музикални драми. През [[1716]] г. срещу 35&nbsp;000 ливри годишно на една музикалнаот музикалните трупатрупи се дава правото на панаирите да сепредставя представятна панаирите спектакли с пеене, говор и оркестър, които са наречени "опера комик".<ref name="Речник"/>

През [[1750]] г. в Париж есе представенаиграе италианската комична опера "Слугинята-господарка" и това дава тласък на развитието на жанра. Подема се спор между привържениците на сериозната и комичната опери и тази ''"Война на буфонистите"'' завършва с приемането и налагането на новия стил. Като начало се представят само преведени от италиански произведения, докато през [[1753]] г. Жан-Жак Русо преработва една интермедия в едноактната комична опера ''"Le Devin du Village"'', като написва и музиката, и либретото. Тя се приема за първата френска опера-буфа. Две години по-късно неаполитанецът [[Еджидио Дуни]] печели парижката публика с операта си "Нинет при двора". За действителен основоположник на френската опера-комик обаче, се приема композиторът [[Пиер-Александър Монсини]]. Между [[1759]] и [[1777]] той създава редица произведения в този стил, които жънат непрекъснат и нарастващ успех. Когато се оттегля притежава голяма известност и значително богатство. След него се появяват оперите на Андре Гретри, които издигат жанра на по-високо ниво. Комичните му опери са по-блестящи от тези на предшественика му, но все още не може да достигне умението на италианските си колеги. От 50 и повече произведения, най-известни са комичните му опери ''"Le Tableau Parlant"'' ([[1769]]), "[[Земир и Азор]]" ([[1771]]) и ''"L'Amant Jaloux"'' ([[1778]]).<ref name="Rise"/> Разделянето на двата оперни жанра рефлектира и върху наименованието на двата големи парижки театъра – "Гранд опера&#768;", специализирана в представяне на опера-серия и "Опера&#768; комик" за опера-буфа.<ref name="Речник"/>

В Германия по това време престижът на [[консерватория]]та в [[Хамбург]] намалява и се наблюдава застой и дори отлив от композирането на оперни произведения. С появата на [[Йохан Хилер|Йохан Адам Хилер]] в [[Лайпциг]] се поставя началото на опера-буфа, която постепенно издига националната [[репутация]] по отношение на оперното творчество. Формата е зингшпил, - популярен [[водевил]], обилно обагрен с вокална и инструментална музика. Въпреки че действието се развива с частичен говорим диалог, музиката при него е поставена на първо място. Хилер показва значително умение в развитието на новия жанр. Предполага се, че [[Адаптация|адаптира]] част от своитеидеите идеиму отпредставляват адаптация на френскитефренски произведения, но имитациите му са перфектни. Най-добрите от неговите 14 зингшпила остават на сцената повече от век и дори в наши дни понякога се поставят в Германия. Това са "Лотхен в съда" ''(Lottchen am Hofe)'' ([[1760]]), "Дяволът е загубен" ''(Der Teufel ist los)'' ([[1768]]) и ''"Poltis, oder Das gerettete Troja"'' ([[1782]]).<ref name="Rise"/>

Първата комична английска опера се ражда в известна степен по подобен начин. През [[1727]] г. английският [[поет]] и [[драматург]] [[Джон Гей]] пише една брилянтна сатира, осмиваща господстващата [[мода]], наричайки я "Просешка опера". [[Йохан Пепуш|Йохан Кристоф Пепуш]] написва към нея музика, базирана на стари [[Англия|английски]] и [[Шотландия|шотландски]] мелодии, както и на много популярни песни от това време. Операта пародира формите и осмива съдържанието на италианските опери. Произведението е представено на следващата година в [[Лондон]] и има голям успех. Вместо [[рицар]]и и [[бог]]ове, по сцената маршируват просяци под звуците на прочутия "Марш на рицарите" от операта "[[Риналдо]]" на [[Георг Фридрих Хендел]]. Популярността и&#768; нараства толкова бързо, че само през първия сезон са играни 62 представления. Тази опера се превръща в модел, по който са композирани следващите баладични опери, каквото е названието на жанра в Англия.<ref name="Rise"/><ref name="Речник"/>

В по-късен период, с развитието на опера-буфа, тя започва постепенно да оказва влияние и върху опера-серия, която също претърпява много промени от началото на 18 до началото на [[19 век]]. Границата между ария и речитатив става много по-малко категорична, добавят се грандиозни [[хор]]ови и оркестрови изпълнения, самите спектакли се променят, а жанрът губи своето превъзходство. Започва да се преоценява и отношението към опера-буфа, която в началото се приема като по-нисша форма на изкуството. Като цяло европейскатаЕвропейската [[Общество|общественост]] сепостепенно есе отдалечилаотдалечава от стриктната опера-серия, а комичната опера е повишилаповишава значението си и двете са станалистават равностойни. Новите стандарти на обществото обаче не изискват вече само чиста трагедия или честа комедия, а смес от двете форми, каквито се появяват през следващите години.<ref name="Italy"/>