{{обработка|поправяне на неточности, разширяване на статията}}
'''Метафизиката''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''μετάμετα'' -— "отвъд, след" и„след/отвъд“; ''(τα) φυσικάφυσικά'' -— "природните„физиката“, естествените неща"„природата“) е дял от [[философия]]та, който се занимава с първичните„първичните принципипринципи“ и съществуването на нещата, с това, което е вечно, трайно и непроменимо от обстоятелствата.„съществуването“ <ref>{{en икона}} Geisler, Norman L. "Baker Encyclopedia of Christian Apologetics", Baker Books, 1999, стр. 446</ref>. Централен клон на метафизиката е [[онтология]]та, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.
Терминът ''метафизика'' понякога се употребява като синоним на ''философия''. Това е заглавие на съчинения на [[Аристотел]], в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и "Първата философия"; от [[късна античност|Къснатакъсната Античност]] и [[Средновековие]]то - име на съответната философска [[Академична дисциплина|дисциплина]] изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.
Метафизиката се използва като литературен похват от английските поети [[Джон Дън]] и [[Томас Стърнз Елиът|Т. С. Елиът]].
