Одринска българска мъжка гимназия: Разлика между версии

[[File:Bulgarian-men-school-Edirne-1st-alumni.jpg|thumb|250px|Ученици от първия випуск на Одринската българска мъжка гимназия с учителите си, учебната 1898/1899 година.]] Училището е създдено от одринските българи като "класно" още през [[Възраждане|Възраждането]] в 60-те години на ХІХ век<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html [[Коста Николов]] Спомени на един екзархийски учител,С 2001]</ref>. През учебната 1885-86 г. се открива първият прогимназиаленгимназиален клас,<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/1684 Култура, Бр.42/(2051), 23.10.1998 ,Бр.47(2056)/27.11.1998]</ref><ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2056/t_gimn.htm]</ref> от 1891 година училището се превръща в гимназия с 4 гимназиални класа. От 1896 тя носи името на видния възрожденец д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и покрива част от материалните си нужди от ежегодните лихви на завещаните от него пари за учебни цели. През учебната 1896 -1897 година учебното заведение открива V клас, а от следващата учебната година с откриването на VI клас тя се нарича "Българска мъжка педагогическа гимназия Д-р Петър Берон". От учебната 1898 - 1899 година гимназията става пълна със седем класа. Наречена е педагогическа, защото в V и VI клас се изучава педагогика по три часа седмично.<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.</ref> Гимназията подготвя учители за българските училища в Тракия. Към нея има пансион, ученически хор и ученически оркестър. По това време българското девическо [[класно училище]] в града се развива в шестокласна [[Одринска българска девическа гимназия|девическа гимназия]], която носи името на патриота [[Янко Касъров]] - богат българин от [[Копривщица]]. Той завещава спечелените от него средства в [[Румъния]] за българската просвета в Одрин.<ref>Темелски, Христо. „Тържествувай българский народ“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2010, стр. 19.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/kn/knodrin.html „Спомени на Коста Николов“]</ref>