Теодицея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м връщане |
|||
Ред 3:
Въпросът гласи: Как съществуването на един такъв бог да се съвмести със съществуването на Злото в света. Проблемът е разгледан още в Стария завет в книгата на [[Йов]], както и в [[Древна Гърция]] от [[Епикур]]. Самият термин е въведен от философа [[Готфрид Лайбниц]] (1646–1716), който през [[1710]] г. в есето си Essais de Théodicée sur la bonté de Dieu, la liberté de l'homme et l'origine du mal се опитал да покаже, че този свят е “най-добрият от всички възможни светове” и поради това съществуването на Злото в света не противоречи на Божията доброта.
==Проблемът==
В класическия си вид проблемът е формулиран още от гръцкия философ Епикур (341-270 пр. Хр.):
:Или Бог иска да премахне Злото и не може:
:то тогава Бог е слаб, което не е вярно,
:или може и не иска:
:то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,
:или не го иска и не е в състояние:
:то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,
:или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:
:Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?
Този текст е достигнал до нас чрез църковния писател Лактаний (Lactantius около 250 до след 317). Някои от формулировките вероятно произлизат по-скоро от неговата теология, отколкото от тази на Епикур, тъй като според Епикур боговете били блажени същества, които просто не се грижат за света.
==Възможни начини за решение на проблема:==
Проблемът за теодицеята, погледнато логично, се състои в противоречието на две твърдения: От една страна стои предположението, че Бог е безкрайно добър, всезнаещ и всемогъщ; от другата опитът, че има Лошо, съответно Зло в света. Поради това, решения на проблема могат да се търсят единствено в обезсилване на едно от двете предположения по някакъв начин или в обявяването на противоречието за легитимно (т.е. за приемливо). Съществуват следните основни подходи за решение на проблема:
===Представяне на Злото като относително===
:А. Злото не съществува самостоятелно, а е частен случай, липса на добро (privatio boni). Злото няма самостоятелно съществуване, а е липса на съществуване и съответно липса на добро (privatio boni) (Августин (Augustin), Тома Аквински (Thomas Aquin). Следователно е в крайна сметка нищо: malum nihil est (Боеций (Boethius).
Но този подход се намира в противоречие с безкрайната божия доброта. Ако дори безкрайната доброта представлява липса на доброта, то тогава винаги ще има недостатък от доброта. Така не би било възможно и едно отвъдно съществуване без страдания.
:Б. Злото е остатък от едно несъвършено пробно сътворение на Бога (Съгласно [[Кабала]]та). Съгласно представянето на генезиса според книгата Сохар (Sohar) Бог е сътворил преди нашия свят други светове и поради несъвършенството им ги е разрушил (до този момент има съответствие с интерпретацията на Мидраш (Midrasch = тълкуване на религиозни текстове в равинското еврейство). Остатъците от тези светове са се съхранили според Сохар като “шушулки” (на еврейски qlipot), които продължават да съществуват и причиняват злото в света ("обратната страна", на еврейски sitra achra). Но тъй като и те първоначално са сътворени от Бог, съдържат все още “искрици от святост” (на еврейски nizzozot schel qduschah).
В противоречие на това са всички качества на Бог:
* Безкрайна мъдрост: Бог би трябвало да знае, че предишните светове са несъвършени.
* Всемогъщество: Бог е трябвало да сътвори перфектно несъвършените светове или най-малкото да ги отстрани дотам, че нашия свят да е недостъпен за злото и несъвършенството.
* Безкрайна доброта: Как може Бог да разрушава собствените си творения, ако е добър? И как може да допуска несъвършени творения да причиняват страдания на невинни (нашия свят)?
:В. Ние живеем в най-добрия от всички възможни светове (Лайбниц). Според Г. В. Лайбниц има безброй много възможни светове. От всички тях Бог е създал само един, а именно най-съвършения, в който лошото заема най-малкото място ("най-добрият от всички възможни цветове"). Всяка форма на лошото е в крайна сметка необходима и обяснима.
Лайбниц различава три вида злини:
* malum metaphysicum, метафизичната злина (Творението е по необходимост несъвършено, тъй като в противен случай би било идентично с Бог);
* malum physicum, физическата злина (Болката и страданието са необходими, тъй като предпазват от вредното и стимулират кам полезното) и
* malum morale, моралното зло (Грехът, който води до отказ от Бог).
Страданието, библейски погледнато, служи на една добра цел: Разпознаването на свещените качества на Бога предполага – поне според мнението на някои екзегети – неговите творенията, които трябва да го обичат заради това, т.е. заради качествата му, да научат за противоречието между Доброто и Злото. Това познание не е вродено в човека, а трябва да се развие в него впоследствие. Откъде обаче би могъл да научи човекът за противоречието между добро и зло ако негативни обстоятелства (“Злото”) не го атакуват от околния свят? Как, по-нататък, би могло да се случи това, освен чрез забрана да не се върши нещо определено? И така Бог предостави възможността на първите хора да вкусят от “дървото на познанието” (1. Мойсей 3:4), дървото на познанието на доброто и злото. Тъй като често болестта е онова, което прави здравето толкова приятно; доброто изпъква особено на фона на злото, засищането на фона на глада, почивката на фона на умората. Според едно диалектическо (но и твърде спорно) мнение за бога, тези противоречия са в единство – за Бог всички неща са правилни и добри, тъй като са пътища към целта в неговия план; хората обаче могат да смятат едно за справедливо, а друго за лошо. За тях е важно да преживеят и двете.
Но и при този подход не се решава проблема, тъй като, както преди Бог е всемогъщ, всезнаещ и безкрайно добър. Ако Бог действително въвежда страданието и го допуска, за да може да се различава колко прекрасен е той, то това се намира най-малкото в противоречие с неговата безкрайна доброта.
:Г. Страданието като преходен стадий на историята ([[Хегел]]). В противоречие с това се намира божията безкрайна доброта, тъй като Бог знае изхода на историята и не намира за необходимо да се намеси като регулатор (да намали страданието).
:Д. Страданието само изглежда като зло. На нас някои неща ни изглеждат като злини, но ние не можем да ги преценим обективно. Те не са “обективно” лоши.
:Е. Злото като необходим начин за възпитание към Бога и в крайна сметка нещо добро. Злото като божия воля: Един друг поглед към Библията отрича, че Бог трябва да отговаря единствено за онова, което хората оценяват като “добро”, а че е отговорен за всичко, ако трябва да се вземе на сериозно неговото всемогъщество. Ето някои цитати от Библията на тази тема:
* Библията ясно казва, че Бог е създал и нещастието: "Аз [Бог] образувам светлината и СЪЗДАВАМ тъмнината, предизвиквам Доброто и СЪЗДАВАМ нещастието. Аз, Йоие Алуим (Ieue Aluim) правя всичко това" (Йез. 45:7).
* "ВСИЧКО, тоест без изключение всяко същество, служи на Бог " (Псалм 119:91)
* И неверието се разглежда като предизвикано от Бог, тъй като “Бог Ви дава дух на упоението, очи, които не виждат..." (Рьо. 11:8); " то [нашето Евангелие] е скрито за онези, които са заблудени и при които Богът на този еон заслепява мислите на невярващите за да не може светещия гланц на евангелието да освети великолепието на Христос" (2. Кор. 4:4).
* "Какво трябва да си представим? Естествено не, че има несправедливост при Бог! Дано не това да е заключението! Тъй като Той казва на Мойсей: Ще се смиля, над когото искам и съчувствие ще имам към оня, на когото искам да съчувствам. Следователно става въпрос не за Искащия, нито за Тичащия, а за милостивия Бог. Тъй като писанието казва на Фараона: Ето точно за това те събудих, за да ти покажа силата си и за да се съобщи името ми по цялата земя. След това се смилява над когото иска, но и наказва, когото желае." (Рьомер 9:14-18, също 2. Мойсей 4:21, 9:12, 14:4, 14:7).
* "А ти ще отвърнеш: Какво порицава Той още? Кой, когато и да е, е противоречал на Неговите намерения? – О, човеко, наистина, кой си ти всъщност, за да даваш такъв отговор на бог? Картината няма да отговори на нарисувалия я: Защо ме направи така? – Няма ли грънчарят власт над глината за да направи от една и съща маса един съд за чест и друг за безчестие?" (Рьомер 9: 19-21).
* На Бог се приписва силата да е в състояние без уговорки да спре напълно действията на сатаната и да ги ограничи, както ще се случи през следващия еон: "Той [един вестител на Бога] обузда дракона, прастарата змия (която е завръщането на сатаната) и го върза за 1000 години." (Предск. 20:1ff).
* Така и разпъването на Христос било залегнало твърдо в плана Му, и никой не е бил в състояние да го предотврати: "Херодес, както и Пилат Понтийски [бяха събрани] с … народите на Израел за да изпълнят всичко, което твоята ръка и решенията ти бяха предопределили, че трябва да се случи." (Апол. 4:26-28)
==Божиите качества трябва да се премислят наново.==
Line 82 ⟶ 119:
Будизъм.
В будизма също се съдържа атеистично предложение за решение на теодицеята. Буда, съответно Сидхарта Гаутама, формулира тезата, че страданието е резултат от жаждата за живот на човека, от неговото трескаво вкопчване в живота с неговите материални блага. Ако човек се откаже от опити за обяснение на божественото и на света и ако се откаже от неограничената си жажда за живот, то той ще постигне свещеното безгрижие, което ще го направи напълно независим и ще го остави да живее без страдание. Следователно будизмът предлага едно атеистично решение на проблема с теодицеята.
===Принцип: Бог не се намесва в света.===
Една прагматична изходна позиция за решение на проблема е да се постулира, че Бог е създал света с потенциал за развитие и не се намесва повече в него (деизъм). Тъй като това би пречело на потенциала на света и на свободната воля на човека. Една намеса на Бог за предотвратяване на страданието, ще деградира света до негова лаборатория и нас до лабораторни мишки, и в крайна сметка ще донесе повече вреда отколкото полза. Този принцип обаче противоречи на сказанията на много религии (Библията на християнството, Тората и Талмуда на юдейството, Корана на исляма и други), които без изключение говорят за намеса на техните богове и след сътворението.
==Проблемът на теодицеята като проблем на спасението на душата.==
| |||