Влашко: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м. |
|||
Ред 35:
След [[12 век]] според византийски, български и унгарски извори Влашко е гранична военна област на българската държава. В нея са назначавани [[княз]]е или войводи (военни управители) и няма [[цар]] или [[крал]] като монарси, както е при съседните независими държави. От този период са и известните влахо-български грамоти на местните феодали.
От [[1330]] г. след победата в [[Битка при Посада|битката при Посада]] на [[Басараб I]] Влашко е фактически самостоятелно [[княз|княжество]]. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло зависима от Османската
През [[1600]] г. за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година.
Ред 41:
От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[гърци]]-[[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през [[1821]] г. след революцията, водена от [[Тудор Владимиреску]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от султана княз ([[каймакам]]) на Влашко. През [[1831]] г. е приет Органически устав на Влашко, а през [[1859]] г. заедно с Молдова образуват „[[Обединено княжество Влашко и Молдова|Обединеното княжество Влашко и Молдова]]“ начело с [[Александру Йоан Куза]]. На [[24 декември]] [[1861]] г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава [[Румъния]], но Румъния постига независимостта си едва след края на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската освободителна война]] през [[1877]] г. затова в румънската история тази война е наречена ''"[[Румънска война за независимост|Войната за независимост]]"''. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е [[български език|старобългарският]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.
По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските
== Източници ==
| |||