Пандели Кисимов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м биоинфо |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1905]]
| починал-място =
| починал-години = 73
}}
'''Пандели (Пантелей) Кисимов''' (1832 г. [[Търново]] — 1905 г.) е български [[просвета|просветен деец]], учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията. Доброволен разпространител ("кореспондент-настоятел") на [[България (1859 - 1863)|"България]]", "[[Цариградски вестник]]", списание "[[Български книжици]]", "Мироздание" и изданията на [[Раковски]]. Сътрудничи на "[[Цариградски вестник]]", "[[България (1859 - 1863)|България]]", "[[Цариградски вестник]]", списание "[[Български книжици]]", "Мироздание" и изданията на [[Раковски]]. Сътрудничи на "[[Цариградски вестник]]", "[[България (1859 - 1863)|България]]", "[[Български книжици]]". От 1858 до 1861 г. прави опити да отвори печатница в [[Велико Търново|Търново]]. По време на [[Хаджиставрева буна|Хаджиставревата буна]] (1862)емигрира и живее в [[Букурещ]], [[Болград]]и др.
Кисимов е един от основателите на Български таен централен комитет (БТЦК), автор на „''Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана''“, убеден привърженик на политическия дуализъм, т.е. за двойна българо-турска империя по примера на [[Австро-Унгария]]. Член е на редакционния комитет на вестник "Народност" (1867-1868), сътрудничи на "Българска пчела" и "Дунавска зора". Един от критиците на [[Любен Каравелов]], през 1869 г. се свързва с [[Добродетелна дружина]] и две години редактира вестник "Отечество". След амнистия се връща в Търново през 1872 г., където се занимава с рударство. Обикаля страната, сътрудничи на вестниците "[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]", "Турция", "Право", "България". [[Руско-турска война (1877-1878)]] го заварва в Букурещ. През 1878 печата статии за границите на България и за освободителната мисия на [[Русия ]]в списание "Славянско братство" и вестник "Българин".
След Освобождението е съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудничи на различни периодични издания, редактира вестник "Отечество" (1844-1845), откъдето отправя нападки срещу [[Любен Каравелов]] и [[Петко Каравелов]]. По време на управлението на Стефан Стамболов е арестуван и екстерниран от България, четири години живее в Букурещ.
Кисимов се изявява като добър журналист и полемист, критикува политиката на Митхад паша, стои на русофилски позиции. Спомените му "Исторически работи", на места твърде обстоятелствени, са богати на сведения за културния и политическия живот и разкриват идеите и пристрастията на автора си.
Кисимов е автор на не особено сполучливи стихотворения на патриотически или етически теми. Превежда от гръцки повестта "Кавказки пленници" (1851) от популярния у нас в началото на 50-те години френски автор, живеещ в Русия Ксавие дьо Местр (1663 - 1852). Вероятно също от гръцки превежда "Повести сравнения" (1853), която представлява преработка на диалог от [[Лукиан]]. През 70-те години превежда от румънски "Варвара Убрих, калугерица в Краков", повест от полския писател Ладислав Кулчицки. Популярен на времето е бил преводът му на "Откриването на Америка" от Йоаким Кампе (1744 - 1811). В спомените си говори за своето участие в издаването на "Генрих Айсенфелдский", по негов ръкопис преводът е довършен от Ради Колесов.
С "Епизод от хайдушките наречени чети..." Кисимов прави опит и в белетристиката, в повестта се долавя влияние от "Горски пътник" на Раковски.
==Съчинения==
Кавказки пленници. Цариград, 1851.
Повести сравнения. За приятелството на древните Елини и Славяни.
Народно напомнювание към вестниците "Турция" и "Българска пчела" от Един бесарабски българин. Болград: В Училищната типография, 1864
== Източници ==
{{СОРТКАТ:Кисимов, Пандели}}
| |||