Чала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Damos (беседа | приноси)
Damos (беседа | приноси)
Ред 26:
[[Правителство на България (34)|Българското правителство]] посреща завърналото се население с попове, като се опитва насилствено да наложи православната [[Християнство|християнска религия]]. В резултат на съпротивата на местното население, в края на август и началото на септември [[1913]] година се стига до първото въстание в [[Трета българска държава|новата Българска държава]] в [[Девин]]ската околия. Новосъздаденият [[Девински полк]], използуващ изоставените турски казарми потушава въстанието и изгаря напълно всички села наоколо.
 
Населението отново бяга, но носталгията надделява и голяма част след приблизително тригодишен престой по лагери в днешна северна [[Гърция]] отново се завръща по родните си места. В този преломен период голяма част от населението е прокудено завинаги, друга голяма част е зверски унищожена, тотално са унищожени всички битови и културни паметници, унищожена е голяма част от историята на този красив край.
Не случайно [[Антон Страшимиров]] при картотекирането на [[Родопи]]те възкликва „Клаха го както и турци не бяха го клали“. През [[1928]] година в село Чала в Исенкеската къща, която дотогава е била и хан, се настаняват братята Калин и Тошо Абрашеви. Още същата година се създава и първото българско училище,което първоначално за помещение използва избеният етаж от исенкеската къща.До 1935 година всяко семейство е притежавало по 40 декара гора,а отделно гората Санчева усока е била общоселска.Негово величество бащата на Симеон втори цар Борис им е национализира.През тридесетте години със средства от селската гора селото си построиава първото училище ,като първиат етаж е било читалище,което е служило за просвещаване на населението.През 1966 година е открито новото училище, което вече е построено от държавата. В момента то се използва за кметсво и читалищен салон поради това,че като училище е закрито от държавата. През тридесетте години на миналия век Мечката, Пишкала и бай Калин прокарват първия водопровод от калени тръби (керамични), с който захранват селото с питейна вода.
 
Не случайно [[Антон Страшимиров]] при картотекирането на [[Родопи]]те възкликва „Клаха го както и турци не бяха го клали“. През [[1928]] година в село Чала в Исенкеската къща, която дотогава е била и хан, се настаняват братята Калин и Тошо Абрашеви. Още същата година се създава и първото българско училище,което първоначално за помещение използва избеният етаж от исенкеската къща.До 1935 година всяко семейство е притежавало по 40 декара гора,а отделно гората Санчева усока е била общоселска.Негово величество бащата на Симеон втори цар Борис им е национализира.През тридесетте години със средства от селската гора селото си построиава първото училище ,като първиат етаж е било читалище,което е служило за просвещаване на населението.През 1966 година е открито новото училище, което вече е построено от държавата. В момента то се използва за кметсво и читалищен салон поради това,че като училище е закрито от държавата. През тридесетте години на миналия век Мечката, Пишкала и бай Калин прокарват първия водопровод от калени тръби (керамични), с който захранват селото с питейна вода.
 
През четиридесетте преди [[1944]] година населението на Чала заедно с учредители от село [[Борино]] участват в учредяването и изграждането на търговска кооперация „Извора“, след промените преименувана и безотговорно ограбена от шайка [[Борино|борински]] „приватизатори“. През [[1959]] година се налага колективизацията, която просъществува до [[1992]] година, и дава своя принос за изграждането на съвременния облик на селото и за неговото запазване. През [[1966]] година на трудови доброволни начала се електрифицира селото. През [[1970]] по същият начин отново на доброволни трудови начала се прокарва пътя Чала - [[Борино]] и същата година се пуска автобусна линия Чала - [[Девин]]. Оскъдни архиви за Чала могат да се открият в кметствата на селата [[Триград]], [[Доспат]], [[Змеица]] и [[Борино]].