|
| национален-химн =
| карта = Tara Rumaneasca map.png
| карта-описание = Влашко при най-голямото си разширение при [[Мирча Стари]], [[14061410]] г.
| официални-езици = [[старобългарски]], [[румънски]], [[кирилица]]
| официални-религии =
| забележки =
}}
[[Файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|270 px||дясно|Влашко в границите на България и кампанията на [[Александър Асен|севастократор Александър Асен]] срещу унгарците в 1233г.]]
'''Влашко''' или '''Влахия''' (на [[румънски език|румънски]]: ''Ţara Românească'', в превод „Румънска страна“) е [[историко-географска област]], разположена в съвременна [[Румъния]], носеща името на [[власи|влашкото]] население, което я е населявало.
== История ==
В [[Античност]]та на територията на Влашко от [[107]] до [[256]] г. <ref> формално провинцията е ликвидирана от имп. [[Аврелиан]] в 272 г., а населението е евакуирано южно от Дунав от дн. Поморавие до Тесалия, като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица [[Сердика]]</ref>(за 149 години) съществува римската провинция [[Дакия (провинция)|Дакия]], наречена по името на [[траки|тракийско]]то племе [[даки]], което е населява тези земи от дълбока древност.
===Античност===
[[траки|Тракийско]]то племе [[даки]], населява тези земи от дълбокa древност. В късната [[Античност]] територията на дн. Влашко от [[107]] до [[256]]г. за 149 години съществува римската провинция [[Дакия (провинция)|Дакия]], наречена на романизираното тракийското племе. Фактически унищожена от варварите и изоставена от империята провинцията и де юре е ликвидирана от имп. [[Аврелиан]] в 272 г., а населението е евакуирано южно от Дунав и заселено от дн. [[Поморавие]] до [[Тесалия]] като е образувана провинцията Дакия Аврелиана със столица [[Сердика]]. [[Южни славяни|Славяните]] и [[Прабългарите през 5-6 век|българите]] навлизат в опразнената област към 480-488г.
===Ранно средновековие===
Влашко е интегрална част от българската държава от момента на основаването й от хан [[Аспарух]] в [[681]]г., до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. Областта е част от [[Отвъддунавска България]], където от края на ІХ век започват на нашествията на [[маджари]]те, срещу тях се бият българските управители [[Глад]], [[Салан]], Лоборец (Лаборц ) от Хунг (дн. Ужгород), Менуморут (Меноморут), Гелу, Кеан, войводата на цар [[Самуил]] [[Ахтум]] и дори лично [[Борис I]] и цар [[Симеон Велики]].
Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на [[българи]]те, водени от хан [[Аспарух]] ([[681]]), до падането на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] под [[Византия|византийска]] власт през [[1018]] година. След това там е образувана [[Византия|византийската]] [[тема]] [[Паристрион]], но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на [[печенеги]], [[кумани]] и [[узи]], които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население.
След установяване на византийското господство е образувана [[Византия|византийската]] [[тема]] [[Паристрион]], но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е напълно пометена от нашествията на [[печенеги]], [[кумани]] и [[узи]], немалко от които се установяват там смесвайки се със завареното [[българи|българско]] население. Оттогава областта в едно с Молдова е наричана "[[Кумани]]я", особено устойчиво източната й част - дн. [[Мунтения]], а името Влахия носят области в днешна [[Македония]] и Сърбия населявани от [[власи]]. В западноевропйските източници областта между Дунав и Карпатите е спомената за пръв път като Влахия в немска хроника от 1330г. писана в Унгария. Българската патриашия понижена в [[Охридска архиепископия|Българска автокефална архиерископия]] с център Охрид, с [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|грамотите на император Василий II]] за подчинените й територии запазва диоцеза си върху всички български земи от времето на цар [[Самуил]] и над ''"власите по цяла България и турците (прабългарите?) около Вардар"''. Според проф. Любомир Милетич от първото българско царство е оцеляло само българското войводство в Западна отвъддунавска България (дн. [[Олтения]]) по-късно попаднало в зависимост от печенeги и кумани.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_3.htm Любомир Милетич, Българи и Румъни в техните културно-исторически отношенияр Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918, стр. 113]</ref>
С възстановяването на [[Втора българска държава|България]] при [[Асеневци]], земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на [[13 век]] [[Францискански орден|францисканският]] монах и пътешественик [[Вилхелм де Рубрук]] пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар [[Михаил II Асен]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.</ref>
===Влашко във Втората Българска държава===
След възстановяването на [[Втора българска държава|България]] в 1185г. при [[Асеневци]], земите на север от Дунав били опора на въстанието отново стават част на българската държава.
След [[12 век]] според византийски, български и унгарски извори бъдещата ВлахияВлашко е гранична военна област на Българскатабългарската държава. В нея сеса назначаватназначавани [[княз]]е или войводи (военни управители), аи населениетоняма в[[цар]] Карпатитеили има[[крал]] статуткато намонарси, гранично. Показателнокакто е, чепри всъседните изворитенезависими от XII и първата половина на XIII вдържави. наименованиятаОт българи,този власи,период скити,са аи понякогаизвестните ивлахо-български куманиграмоти сена използватместните като синонимифеодали.
От [[1330]] г. след победата в [[Битка при Посада|битката при Посада]] на [[Басараб I]] Влашко е фактически самостоятелно [[княз|княжество]]. Един от неговите деспоти е [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула''. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със [[садизъм]], до края на [[15 век]] областта изцяло зависима от Османската империя. Имало само 64 години независимо съществуване след [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[ 13951394]] г. , Влашко става [[васал]]но на турците княжество , по време на войводата [[Мирчо Стари ]] задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав. ▼
Йоан Каземарински в свое писмо да папата от [[1203]] г. свидетелства, че българо-унгарска граница минава по Карпатите. През средата на [[13 век]] [[Францискански орден|францисканският]] монах и пътешественик [[Вилхелм де Рубрук]] в [[1253]] г. посочва, че "Влахия принадлежи на Асен", т.е. на българския цар [[Михаил II Асен]].<ref>Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), София 1940, с. 373-374.</ref> Във фенското анонимно “Описание” на източна Европа от [[1308]] г. пише, че “по средата на Българското царство минава реката Дунав”. Брюжкия итинерарий от [[1380]]г. опесва както следва градове на "България: Хелмщад (дн. Сибиу), Бирбом (Рутбом/Рукър), Мерп (неизв.), Нивермерк (влашката столица Търговище), Суппа (неизв.), Вела (Бела, окръг Дъмбовица?), Росси или Йорго ("двойната" дунавска крепост Русе - Гюргево), Каструм де Кассано (крепостта при дн. Полско Косово, Русенско?), Тирно (Търново)". Персийския историк Рашид, в хрониката си от 1303 - 1304 г. носочва, че в 1240г. "монголските князе преминали Галицките планини, за да навлязат в земята на българите и на унгарците".<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_3.htm#128_** Л. Милетич, Българи и ромъни ...]</ref> В карта на Анджелино де Далорто от 1325-1330 г. България е разположена по двата бряга на Дунав, а в тази на Джакопо Касталдо от 1584 г. земите от Северин до р. Дъмбовица са част от България. Историческият спомен за българското средновековие е отразен дори и в картата на Йохан Хоман от 1697 г. - в нея част от левия бряг на Дунав до р. Яломица е в пределите на Никополския санджак на Османската империя, т.е. някогашното Търновско царство.
В 1226 г. папа Григорий ІХ санкционера създаването на Куманска католическа епархия, начело с доминиканеца Теодорик, което заедно с унгарските опити за покръстване на куманите и привличането им към своето кралство, използвайки за повод съюза на Иван Асен ІІ с византийците, водят до българо-унгарски сблъсък в 1227-1232 г. при който унгарците окупират западната част на Влашко - Мала Влахия, дн. Олтения, и в 1232 г. създават от тази българска област Северинския банат, който в документи от това време на трансилванската църква се сочи като "предишна земя на българите", а Бела ІV започва да се титлува „крал на Унгария, България и Кумания”.
Влахия, особено западната й част, за един век става спорна територия между Унгария от една страна и България с тежнеещите към Търново, изповяващи православиято и говорещи български местни феодали от друга и преминава от едната страна към другата, а феодалите или се бият срещу унграците, а когато са победени им дават васална клетва, или като близки до българският цар воюват заедно с него, включително и на такива далечни места, като [[Битка при Русокастро|Русокастро]] където войводата Иванко І Басараб е в състава на бългаската армия водена от цар Иван Александър срещу Византия. Църквата в областта е в диоцеза на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]]. Единствен официален светски и черковен език чак до ХVІІ век е българският, когато администрацията наред с него започва да ползва и влахо-румънски, а кирилицата остава единствената ползвана азбука тук и след това, чак до 1860г.
В 1233г. българска войска, водена от брата на Иван Асен ІІ, [[Александър Асен|севастократор Александър Асен]], успешно акакува унгарците завладели западната част на отвъддунавската област.
В 1241 г. при [[Иван Асен II]] българската войска, в която както обикновенно участват и [[власи]] и [[кумани]], защитавайки държавната територия, нанася поражение на лявото крило на татарското нашествие в земите по р.[[Олт]], но татарите по-късно разоряват страната.
Цар [[Константин Асен]] във войната 1259-1262 си връща западновлашките земи (Северински банат), но скоро след това [[Унгария]] успява да завземе отново голяма част на отвъддунавска България във Влахия и налага васалитет на обвързаните с България<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_3.htm#124_* Л. Милетич, Българи и румъни ....,стр.117]</ref> местни войводи Литовой управляващ западната й част и Сенеслав - североизточната. Васалното положение скоро е отхвърлено, в 1277г. в битка с унгарците войвода Литовой загива и васалитетът на Мала Влахия от унгарците е въстановен.
В защита на отвъддунавските български земи срещу унгарците цар [[Георги I Тертер]] (1280-1292) провежда поредната българска контраофанзива, която е продължена от неговия видински деспот [[Шишман I]] и в 1292 Унгария губи за задълго тези земи. Българското царство се опира на местните воеводи, сред които най-значим е сина на войводата Тихомир [[Басараб I|Иванко І Басараб]]. В 1286 г. хроника на манастира Спиш в Спишския район на Северните Карпати (в дн.Средна Словакия) съобщава за православно население, състоящо се от „българи, кумани и други схизматици”, които се вдигнали на борба срещу латинското духовенство и по-специално срещу владенията на манастира. <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/em/index.html Е. Михайлов,Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1990.,стр.79,80]</ref>.
Цар [[Михаил III Шишман Асен]] (1323-1330) трайно установява българският суверенитет върху Мала Влахия (Северински банат, дн. Олтения) и дава отвоюваните земи към 1324г. за управление на своя съюзник и васал Иванко І Басараб. Воеводството получава от българските царе почти пълна автономия, неговите господари титлата "велик воевода и самодържец", а влашките войводи участват заедно с другите български части във военните походи на Михаил ІІІ Шишман Асен и Иван Александър.
В тази връзка проф. Милетич и Венелин сочат, че „думата воевода първоначално не е била титулъ на независимъ владѣтель, а название на областенъ управитель. Басарабъ, т. е. сегашна Влахия, е била българска область; поради това е ясно, че нейнитѣ войводи сѫ били чиновници или намѣстници на българскитѣ царье. Думата войвода е останѫла въ титлата и тогава, когато казанитѣ управители станѫли независими отъ България."<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, София 1893, Издава Министерството на Народното просвещение, стр. 265]</ref> В периода на феодално разпокъсване на България в 14 век много от българските феодали, включително войводите на север от Дунав започват да са обособяват като автономни васали на царя, но българският цар държи под свой непосредствен контрол важните градове на северния бряг на Дунав - Гюргево (наричано Малко Йоргово), Турну Мъгуреле, Малък Никопол (срещу Никопол, наречена Холъвник), крепостта Гурен, територии в южна Бесарабия (остъпени на Тодор Светосвав от татарите) и срещу Видин, на Карпатите българска [[митница]] има в Рукър и т. н. Подобно на Видинската и Добруджанската и Отвъддунавската област Влахия минава от Търновската към Цариградската патриаршия която в 1359г. й изпраща за митрополит бивщия епископ на българският дунавски град [[Вичина]] Якинт, при Мирчо Стари около 1390 г. областта в крайна сметка отива в диоцеза на [[Охридска архиепископия|Охридската българска епископия]]<ref>Acta Раtriarchatus, II, 230, писмо на Цариградския патриарх Антоний ІV до Мирчо Стари (κυρ Μηρξος) от 1390-1395г.: ''"и Вашият Охридски архиепископ се е съгласил с това и е дал своето благословение... а това, що е отсъдила неговата мъдрост, ние не можем нито да пресъждаме, нито да разваляме"''</ref>, като пряк наследник на църковната йерархия на Първата българска държава и чуствайки я по-близка от гръцката патриаршия защото във Влахия тогава има плътно българско население, което налага своят език като официялен.<ref>[http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm#15 Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, София 1893, Издава Министерството на Народното просвещение, стр.263, 264]</ref> [[Първите влашки господари|Гавраил Занетов]] сочи, че със сигурност поне до 15 век преобладаващия етнос във Влашко е българския, това се потвърждава и от изключително живият народен български език говорен от влашките войводи като майчин<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_3.htm Любомир Милетич, Българи и Румъни ..., стр. 121, 129-133]</ref> който е запазен в техните писма и други документи, сред които са най-известни т.н. [[влахо-български грамоти]].
Победата над унгарците на Иванко І Басараб в [[Битка при Посада|битката при Посада]] през [[1330]] г. издига авторитета и полага основите на самостоятелността на Влашкото [[княз|княжество]], но и при Радул І (управлявал 1377-1385г.) българската [[митница]] и граница е на [[Карпати]]те, а войводата е подчинен на българският цар [[Иван Шишман]], комуто се оплаква от царските митничари стоящи на прохода [[Рукър - Бран (проход)|Рукър - Бран]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g2 Л. Милетичъ,Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)]</ref> <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/za.htm Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)]</ref>. В Карарската хроника (Cronaca Carrarese) от ХІV век на Андреа Гатари описвайки войната на този войвода с унгарския крал в 1377 г. той е наречен дириктно ''"Radano principe di Bulgaria infedele"'' (Радан българския принц схизматик). От този период са и първите от известните [[влахо-български грамоти]] на местните феодали.
Едва след като Българското царство е унищожено от турците, при поставения от цар [[Иван Шишман]] за управител на Влахия войвода [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] управляваната от него област става напълно несвързана с Търново княжество. Много българи бягат от земите отсам Дунав завладяни от турците и намират спасение в тези оттатък, които чустват свои, а техният господар Мирчо Стари бидейки причастен към съдбата на отсамдунавските земи прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки в грамотите си на чист български език: ''"Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец"''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_6a.htm#g3 Л. Милетич, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость..., Грамота № 3 (арх. № 779), стр. 47]</ref>. Успехът му обаче е мимолетен. Един от неговите наследници е деспот [[Влад Цепеш|Влад III Цепеш]] (1431-1476 г.), по-известен като ''граф Влад Дракула'' оглавил дълъг период на героична съпротива, в който се отличава както със безгранична смелост така и със нечуваната си жестокост, граничеща със [[садизъм]], но въпрек и всичко в края на [[15 век]] областта изцяло пада под османско владичество.
===Турско владичество и образуване на Румъния===
▲След [[битка при Ровине|битката при Ровине]] в [[1395]] г. Влашко става [[васал]]но на турците княжество по време на войводата Мирчо Стари задължено първоначално само да плаща данък на [[Османската империя|Османска империя]], а по-късно е сведено владение чиито княз ([[каймакам]]) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав.
В [[1462]] влашкият войвод [[Влад Цепеш|Влад ІІІ Цепеш]] наречен Дракула нахлува във Видинско и продължавайки похода си до Черноморието, подлага на опустошения цяла Мизия. Над 50 000 турци и българи-мюсюлмани са побити на кол, а много християни са преселени във Влахия.
През [[1600]] г. за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година.
От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[гърци]]-[[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през [[1821]] г. след революцията, водена от [[Тудор Владимиреску]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от султана княз ([[каймакам]]) на Влашко. През [[1831]] г. е приет Органически устав на Влашко, а през [[1859]] г. заедно с Молдова образуват „[[Обединено княжество Влашко и Молдова|Обединеното княжество Влашко и Молдова]]“ начело с [[Александру Йоан Куза]]. На [[24 декември]] [[1861]] г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава [[Румъния]], но Румъния постига независимостта си едва след края на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската освободителна война]] през [[1877]] г. затова в румънската история тази война е наречена ''"[[Румънска война за независимост|Войната за независимост]]"''. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е [[български език|старобългарският]] и неговата азбука - [[кирилица]]та. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, и православната църква е против азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки [[румънски език|влахо-молдовсият език]] да се романизира.
По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските -революционери и въобще на свободомислещите и българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната и така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]] е негов секретар, в Гюргево е учреден [[Гюргевски революционен комитет]] вдигнал [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
== Източници ==
== Вижте също ==
* [[Рум]]
* [[Румелия]]
* [[Първите влашки господари]]
* [[Произход на румънците]]
* [[Българско влияние в румънския език]]
* [[Списък на владетелите на Влахия]]
[[ur:افلاق]]
[[vec:Vałacia]]
[[vi:RomâneascăWallachia]]
[[zh:瓦拉幾亞]]
|
