Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност: Разлика между версии

'''Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост''' е [[България|български]] [[Официални празници в България|официален празник]], честван на [[24 май]]. На този ден в [[България]] се чества българската просвета, [[българска култура|култура]] и създаването на [[глаголица]]та от [[Кирил и Методий|Кирил и Методий]], известни още и като "Солунските братя". Първите преводиПреводите на [[Библия]]та Кирил и Методий записват на [[глаголица]].

Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий са признати за светци още в края на IX век, а сведения за отбелязване Деня на Светитепразника братяим на 11 май има още през XII век.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от [[1813]] г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май [[1813]] г. в [[Шумен]]( Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил - Григорианския календар, а по действуващиядайстващия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това чествуванечестване през 1813 г. са българи-гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в българските земи на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската нивъзрожденските книжнинаизточници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]].

През [[1857]] г. денят на светите братяпразникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в [[Цариград]], заедно със служба и за Св. [[Иван Рилски]]. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в [[Пловдив]] с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят [[Йоаким Груев]] произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в [[Шумен]] и [[Лом]], а от [[1860]] г. и в [[Скопие]]. От [[1863]] г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В [[София]] празникът е организиран от учителя [[Сава Филаретов]].

По време на [[Борба за българска църковна независимост|борбите за църковна независимост]] от началото на 18-ти век историческото делоделото на Кирил и Методий е не само стимул, ноза ипротивопоставяне казус противна гръцката [[Вселенска патриаршия]]. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си [[Христо Ботев]]. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден патриотичен празник - символ на българската идентичност и духовност. След [[1878]] г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В [[Македония]] и [[Одрин]]ско, които са обгрижванипод духовноюрисдикцията отна [[Българската екзархия]], същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след [[Първата световна война]].

След въвеждането на [[Григориански календар|Григорианския календар]] през [[1916]] г. празникът, отбелязван от Българския народ и държава, се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литергичен календар този ден е на дата 11 май. През [[1968]] г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на св. Кирил и Методий се почита от Църкватацърквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно чествуванечестване остава на (24 май). За официален празник на [[Народна Република България]] 24 май е обявен с решение на [[9 Народно събрание|Деветото Народно събрание]] на [[30 март]] [[1990]] година, а от [[15 ноември]] [[1990]] г. е официален празник на [[Република България]], когато Народна република България е преименувана на Република България.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. направена е асоциация между 11 май 330 г., когато император [[Константин Велики]] основава град [[Константинопол]], и светското име на св. Кирил - Константин Философ. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на [[14 февруари]], а на св. Методий — на [[6 април]] (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази [[1863]] г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянскиславяноезични страни.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през [[Възраждане]]то се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграцияимигрантите в [[Румъния]] и [[Русия]], сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в [[Диарбекир]].

24 май като празник на славянската писменост и на светите братябратята Кирил и Методий се отбелязва и в [[Русия]](светски и църковно), както и в [[Чехия]], в [[Македония]](светски и църковно) и в други славянски страни. В Русия се чества за първи път през [[1986]] г.( тогава съветски съюз) по инициатива на мурманския писател [[Виталий Маслов]] - в [[Мурманск]] е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. В действителност като църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863, а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991. Както първото честване, така и следващите имат "столица на празника", град в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, [[Киев]], [[Минск]] и други, а от 2010 за постоянна столица на празника е избрана [[Москва]]. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий e официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България - с много цветя, песни и тържества на учeници и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици - [[свети Климент Охридски]] и [[свети Наум]]. Такива монументални паметници има и в [[Охрид]], където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий - [[свети Климент Охридски]] - създателят на Охридската книжовна школа и на [[свети Наум]]. В Чехия денят на св. Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от [[Бърно]], на мястото на столицата на [[Великоморавия]], от която има останал само един манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на св. Кирил и Методий. Паметник на св. Кирил и Методий има на [[Карловия мост]] в [[Прага]], а в [[катедралата Свети Вит]] на Пражкия град, където на един от витражите е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред паметта на светите Братягроба в църквата "Св. Климент" ( San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път заедно от български и руски духовници.