Право: Разлика между версии

''Основна статияtaстатия: [[История на правото]].''

[[РимскоРимското право]] е силно повлияно от [[антична философия|гръцката философия]], но детайлните му разпоредби са изработени от професионални юристи и за това усложнени. <ref>Kelly, ''A Short History of Western Legal Theory'', 3</ref><ref>Stein, ''Roman Law in European History'', 1 </ref> Римското право е преоткрито през 11 век, когато средновековните учени започват да изучават римските закони и да адаптират техните концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и така това по-късно става общото право ([[английски]]: ''common law''). За разлика от английското право във [[Франция]] и [[Германия]] се развива т.нар. гражданско право, което за разлика от големите томове на прецедентното право дава възможност малки книжки да се разпространяват между съдиите и да се прилагат. Все пак в днешно време има признаци на срещане и събиране на гражданското и прецедентното право.

Най-влиятелните пропоненти, като Ричард Поснър и Оливър Уилямсън и [[Чикагска школа по икономика|Чикагската школа]] на икиномистиикономисти и юристи, вкл. [[Милтън Фридман]] и [[Гери Бекър]], са привърженици на дерегулацията и приватизацията, и са противници на държавните регулации или това, което те виждат като рестрикции за оперирането на свободните пазари. <ref>Jakoby, ''Economic Ideas and the Labour Market'', 53 </ref>

Основните институции на правото в индустриализираните държави са независими съдилища, представителни парламенти, отговорна [[изпълнителна власт]], [[войска]]та и [[полиция]]та, [[бюрокрация|бюрократичната]] организация, правните професии и самото [[гражданско общество]]. [[Джон Лок]] в неговите ''[[Два трактата за управлението]]'' и [[Шарл дьо Монтескьо|Монтескьо]] в ''[[За духа на законите]]'', поддържат идеята за [[разделение на властите]] между политическите, правните и изпълнителните органи.<ref>[[Монтескьо]], ''За духа на законите'' / {{en икона}} Montesquieu, ''The Spirit of Laws'', [http://www.constitution.org/cm/sol_11.htm#006 Book XI: Of the Laws Which Establish Political Liberty, with Regard to the Constitution, Chapters 6–7]</ref> Според техния принцип никой човек не може да е способен да узурпира всички власти на [[държава]]та, в контраст на [[Абсолютна монархия|абсолютистката теория]] в ''[[Левиатан (Томас Хобс)|Левиатан]]'' на [[Томас Хобс]].<ref name="H17">[[Томас Хобс]], ''Левиатан'' / {{en икона}} Thomas Hobbes, ''Leviathan'', [http://oregonstate.edu/instruct/phl302/texts/hobbes/leviathan-c.html#CHAPTERXVII XVII]</ref> [[Макс Вебер]] и други оформят на ново мисленето за развитието на държавата. Модерната армия, полиция и бюрократичната власт над ежедневието на обикновените хора поставят специфични проблеми за отговорността, която ранни автори като Лок и Монтескьо са предугаждали. Обичаят и практиката в правната професия е важна част от достъпа на хората към [[справедливост]], докато гражданското общество е термин, използван да означи социалните институции, общности и взаимодействие, които формират правната политическа база.