Банат: Разлика между версии

'''Банат''' (на [[румънски език|румънски]] ''Banat''; на [[сръбски език|сръбски]] ''Банат'' или ''Banat''; на [[унгарски език|унгарски]] ''Bánát'' или ''Bánság'') е [[историко-географска област]] в [[Югоизточна Европа]], част от [[Среднодунавска равнина|Среднодунавската равнина]]. Банат е разположен между река [[Дунав]] на юг, река [[Тиса]] на запад, река [[Муреш (река)|Муреш]] на север и [[Карпати]]те на изток. Исторически център на областта е град [[Тимишоара]] (Темешвар).

Регионът попада под властта на Кралство Унгария през [[11 век]] и е част от административните единици (комитати) '''Torontál''', '''Temes''', '''Krassó''' и ''' Szörény'''.

Банат е завладян от [[Османска империя|Османската империя]] през [[1552]] г. и става Отоманскаосманска провинция, наричана „[[Темишварски еялет]]“. От [[16 век]], Банат е населяван от [[сърби]] и [[влах|власи]];. През [[1594]] г. в Банат започва силна съпротива срещу отоманското владичество.

През [[17 век]], част от Банат е превзета от [[АвстрийскаАвстрийската империя|Хабсбургската]] австрийскана империя[[Хабсбурги]]те. През [[1716]] г., Савойскиятсавойският принц Еужен отнема и последната част на Банат от Отоманската империя. След [[Пожаревацки договор|Договора от Пасаровиц]] (Пожаревац) от [[1718]] г., Банат става провинция на Хабсбургската монархия, администрирана от военните.

През [[1751]] г., австрийската императрица Мария Тереза въвежда гражданско управление. Според [[легенда|легенди]], живи и до днес в живеещото в Банат [[България|българско]] малцинство, именно [[Мария Тереза]] (наричана от банатските българи „Мария Терезия“) дарява на емигриралите от поробена България с дарствена грамота част от Банат — „толкова, колкото може да се обходи с кон от изгрев до залез слънце“. В моментаДнес в [[Румъния|румънската]] част на Банат живеят около 10  000 етнически българи, със запазено българско самосъзнание, говорещи на запазенсъхранен през вековете и разбираем за съвременните българи диалект. Счита се, че българите в Банат са бежанци, след разгрома на [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] от [[1688]] г. Банатските българи са [[католик|католици]], занимаващи се главно със земеделие.

Мария Тереза колонизира слабо населения регион с етнически [[германцинемци|германскинемски]] селяни, от немскитегерманските провинции [[Швабия]], [[Елзас]] и [[Бавария]], както и с австрийци. Банатският регион става известен като „Дунавска Швабия“.

* [[румънци]] — 220  000

* [[сърби]] и [[гърци]] — 100  000

* [[германци]] — 53  000

* [[унгарци]] и [[българи]] — 2  400

През [[1779]] г. Банат става част от [[Кралство Унгария]]. През [[1848]] г. Западен Банат преминава към [[Войводство Сърбия и Тамишки Банат|Сръбска Войводина]] — сръбски автономен регион в Хабсбургската империя. По време на революцията от [[1848]]/-[[1849]] г., Банат е завладяван от сръбски и унгарски войски.

След революцията от [[1848]]/[[-1849]] г., Банат, заедно с областтаобластите [[Срем (област)|Срем]] и [[Бачка]], става австрийска провинция под името [[Войводство Сърбия и Тамишки Банат]], която през [[1860]] г. вече е част от Кралство Унгария.

През октомври [[1918]] г., в [[Тимишоара]] е обявена '''Банатската република''' и правителството на Унгария признава независимосттанейната ѝнезависимост. Републиката обаче просъществува за кратко — сръбски войски навлизат в региона и го овладяват.

Понастоящем територията на Банат е разделена между [[Румъния]], [[Сърбия]] и [[Унгария]].

**[[Тимишоара]] (317  651)

**[[Решица]] (83  985)

**[[Лугож]] (44  571)

**[[Карансебеш]] (28  294)

**[[Зренянин]] (79  545)

**[[Панчево]] (76  110)

**[[Кикинда]] (41  825)

**[[Вършац]] (36  001)

[[Категория:Банат| ]]