Балдуин I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
}}
'''Балдуѝн''' (''Boudewijn'') от [[1194]] до [[1205]] г. '''граф [[Фландрия|Фландърски]]''', от [[1195]] г. '''граф [[Хенегау|Хенегауски]]''' и от [[1204]] г. '''император [[Константинопол]]ски''' е най-големият син на граф [[Балдуин Смелия|Балдуин V Хенегауски]] и [[Маргарита I Елзаска]], сестра и наследница на [[Филип I (граф на Фландрия)]]. През [[1186]] г. се жени за Мария Шампанска. След смъртта на майка си ([[15 ноември]] 1194 г.) става [[граф на Фландрия]], а след смъртта на баща си ([[17 декември]] 1195 г.) наследява и
Първите години на управлението му преминават в непрекъснати борби с неговия феодален сеньор, френският крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]], който няколко години преди това ([[1191]] г.) е сложил ръка на южната част на Фландрия ([[Артоа]]). Балдуин търси подкрепа предимно при римско-германския император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] на [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]] и английския крал [[Ричард I Английски|Ричард Лъвското сърце]]. При [[Перонски мир|Перонския мир]] ([[1199]] г.) Филип Огюст е принуден да върне една част от Южна Фландрия. Още същата година Балдуин и неговата съпруга дават в църквата на Свети Донатус в [[Брюге]] кръстоносна клетва. И така Балдуин напуска на [[14 април]] [[1202]] г. своето графство, за да се присъедини към [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1202–1204 г.), който по подбуда на [[Венеция]] няма за цел Светата земя, а Константинопол. По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау.
Ред 29:
[[Категория:Императори на Латинската империя]]
[[Категория:Кръстоносни походи]]
[[Категория:Графове на Фландрия|Балдуин 9]]
[[Категория:Графове на Хенегау|Балдуин 9]]
[[Категория:Дом Фландрия]]
| |||