Ми-10: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
<tr><td>Ракети:</td><td> ... </td></tr>
</table>
Ми-10 e
==История==
През февруари [[1958]] г. конструкторското бюро “Мил” получава задачата да разработи крупногабаритен хеликоптер-кран. Разработката се дължи на факта, че тежкотоварният [[Ми-6]] не може да побере в кабината си голямогабаритни товари. Новата машина е разработена изцяло на базата на [[Ми-6]] и получава индекса Ми-10.
Първият опитен образец, обозначен като В-10, извършва първия си полет в средата на [[юни]] [[1960]] г. Серийното производство започва в Ростовския авиационен завод същата година.
Хеликоптерът Ми-10 и по-късната модификация Ми-10К са използвани предимно за транспортни превози, нефтената промишленост в [[Сибир|Източен Сибир]] и Крайния севр и при сложни промишлени и инфраструктурни монтажи.
==Тактико-технически характеристики==
Хеликоптерът ми-10 е изпълнен по едновинтова носеща схема с опащен рулеви винт, два газотурбинни двигателя и четириопорно шаси.
Фюзелажът има дължина 32.86 м, ширина 2.65 м, и височина до главатана носещия винт 7.8 м. В предната част на корпуса е разположена двуместната пилотска кабина. Пътническата кабина е разположена в средата на корпуса и е с размери 15.95 х 2.75 х 1.66 м и обем 60 куб.м. Побира 28 пътници. Товарният люк е разположен на десния борд и е снабден с електрическа лебедка с товароподемност до 200 кг.
Основните разлики от базовата машина са в стеснения фюзелаж и четирите носещи опори, които позволяват хеликоптерът да носи под себе си голямогабаритни товари с височина до 3.5 м, дължина до 20 м, широчина до 5 м и тегло до 12 т. Товаърт се закрепва към шасито с хидравлични скоби. Разработена е и специална рампа за превоз на множествомалки товари, която се закрепва за шасито по същия начин.
Шасито е четириопорно и неприбиращо се по време на полет. Опорите са снабдени с маслено-въздушни амортисьори и двойни колела. Разстоянието между предните изадните колела е 8.74м.
Носещият винт е петвитлов, с шарнирно закрепване на витлата и е с диаметър 35 м. Снабден е с хидравлични демпфери и е наклонен напред спрямо хоризонталната ос на 5 градуса. Витлата са изработени от метални сплави, с правоъгълен профил, погледнати фронтално. Имат хорда 1 м. Снабдени са с метални лонжерони и монтирана антиобледеняваща система. Тангенциалната скорост на краищата на витлата при полет достига 220 м/с.
Рулевият винт четиривитлов с диаметър 6.3 м с трапецовидни по форма витла и имат променлива дебелина по дължината си.
Двата турбореактивни двигателя ГТД-25В са с мощност 5500 к.с. (4045 КВ) всеки. Разположени са един до друг в общ обтекател над фюзелажа. Имат деветстепенен компресор и двустепенна турбина. Дължината на всеки двигател е 2.74 м, ширината – 1.09 и височина – 1.16 м. Тегглото им е 1344 кг.
Трансмисията се състои от главен, междинен и опащен редуктор, спирачка на носещия винт и подаване към вентилаторите. Главният редуктор е четиристепенен с планетарна предавка и осигурява подаването на въртящия момент към вентилаторите, които охлаждат маслените вентилатори, двигателите и редукторите.
Горивната система е изпълнена по двупроводна схема. Горивото е разпределено в два резервоара с обща вместимост 9000 л. Предвидена е възможност за увеличаване дължината на полета с монтирането на два резервоара по 2250 л. всеки.
Системата за управление е дублирана, хидравлича с монтиран триканален автопилот. Включва две хидравлични системи, управляващи всички най-важни механизми и агрегати. Допълнително е монтирана спомагателна система, работеща със сгъстен въздух. Допълнително са монтирани радиокомпас, радиовисотомер, КВ и УКВ радиостанции. Маината е снабдена с телевизионна система за наблюдение на състоянито на товар.
Хеликоптерът Ми-10 тежи празен 24 680 кг. Макс. полетна маса 43 450 кг при макс. полезен товар от 12 т. Макс. скорост с товар на бореда е 235, а крайсерската – 180 км/ч. Далечината на полета, в зависимост от товара, достига от 250 км до 420 км.
==Модификации==
* '''Ми-10К''' – модификация на Ми-10 създадена през [[1964]] г. Монтирана е допълнителна кабина, за контрол на товара и управление на полета, разположена в гондола под предната част на фюзелажа. Произведени са 55 машини.
| |||