Разлика между версии на „Димитър Петков“

добавки
м (r2.7.2+) (Робот Промяна: sv:Dimităr Petkov)
(добавки)
{{към пояснение|Димитър Петков|Димитър Петков (пояснение)|тип=личност}}
 
{{Биография инфо
| име = Димитър Петков
| портрет = DimitarPetkov.jpg
| описание = български политик
| роден-дата = [[2 ноември]]{{дата нов стил}} [[1858]]
| роден-място = [[Башкьой]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[11 март]]{{дата нов стил}} [[1907]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-години = 48
| още =
{{Депутат-България|4о=1|5о=1|6о=1|7о=1|10о=1|11о=1|13о=1|4в=1}}
}}
 
'''Димитър Николов Петков''', известен като '''Свирчо''', е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Той оглавява 27-ото правителство на България ([[1906]] — [[1907]]). Димитър Петков е баща на [[БЗНС|земеделските]] политици [[Никола Петков]] и [[Петко Петков]].
 
== Биография ==
Димитър Петков е роден в село [[Башкьой]], [[Тулча]]нско, но произхожда от род на изселници от село [[Войнягово]], [[Карловско]]. През [[1875]] заминава за [[Румъния]], а година по-късно участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]) в четата на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в Първа дружина на [[българското опълчение]], участва в боевете при Свищов, [[Стара Загора]] и [[Шипка (проход)|Шипка]]. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.<ref name="ташев">{{ташев|358-359}}</ref> За храбростта си е награден с [[Георгиевски кръст]] за храброст, връчен му лично от император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
=== Ранни години ===
Димитър Петков е роден в село [[Башкьой]], [[Тулча]]нско, но произхожда от род на изселници от село [[Войнягово]], [[Карловско]]. През [[1875]] заминава за [[Румъния]], а година по-късно участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]) в четата на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в Първа дружина на [[българското опълчение]], участва в боевете при Свищов, [[Стара Загора]] и [[Шипка (проход)|Шипка]]. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.<ref name="ташев">{{ташев|358-359}}</ref> За храбростта си е награден с [[Георгиевски кръст]] за храброст, връчен му лично от император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
 
=== ПолитическаНачало на политическа дейност ===
След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Като привърженик на [[Либерална партия|Либералната партия]] той се противопоставя на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], за което е осъден и остава в затвора от [[1882]] до [[1884]]. След освобождаването му става близък сътрудник на [[Стефан Стамболов]] и се присъединява към създадената от него през [[1886]] Народнолиберална партия. При Стамболовото управление Петков е [[кмет на София]] ([[1888]]-[[1893]]), председател на парламента ([[1892]]-1893) и член на правителството (1893-[[1894]]).<ref name="ташев"/> От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание. След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] Димитър Петков оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]]-[[1906]])
 
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал в качеството си на вътрешен министър Фонда за подпомагане на бежанците от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 208 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>
 
=== Кмет на София ===
При Стамболовото управление Петков е [[кмет на София]] ([[1888]]-[[1893]]), председател на парламента ([[1892]]-1893) и член на правителството (1893-[[1894]]).<ref name="ташев"/> От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание.
 
Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. [[Константин Иречек]] описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град"<ref name=nkia>{{cite book
|last=колектив|first=|year=1999
|location=София
|pages=91-106}}</ref>
През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 са канализирани над 80% от улиците.<ref name=nkia/>
 
=== Начело на Народнолибералната партия ===
=== Министър-председател ===
[[Файл:Dimitar-Petkov-execution-memorial.jpg|ляво|мини|200п|Паметник на лобното място на Д. Петков на бул. “Цар Освободител”.]]
В края на 1906 Петков застава начело на [[Правителство на България (27)|правителството]].<ref name="ташев"/>Значително събитие през няколкото месеца на това правителство е т.нар. Университетска криза. През януари 1907 г. студентите освиркват [[Фердинанд I|княз Фердинанд]] при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор<ref name = blagov/>.
 
Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз [[Фердинанд I]]. През следващите години той издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището ''Свирчо''.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 104-116 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]]-[[1906]])
== Убийство ==
 
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал в качеството си на вътрешен министър Фонда за подпомагане на бежанците от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 208 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>
На [[11 март]] (26 февруари стар стил) [[1907]] година Петков е убит от политически противници на бул. ''Цар Освободител'' в [[София]]. Погребан е до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, но Петков е убит на поста си като премиер, докато другите политически убийства на премиери в България стават след напускането на поста<ref name = blagov>{{cite web | last = Благов| first = Крум | year = | url = http://www.krumblagov.com/fifty/13.php| title = Убийството на Димитър Петков| work = 50-те най-големи атентата в българската история| publisher = | accessdate = 13 март 2010}}</ref>.
 
В края на 1906 Петков застава начело на [[Правителство на България (27)|правителството]].<ref name="ташев"/> През декември е обявена обща [[стачка]] в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията за да не се прекъсне работата на железопътния транспрот.<ref name="марков"/>
 
ВДруго края на 1906 Петков застава начело на [[Правителство на България (27)|правителството]].<ref name="ташев"/>Значителнозначително събитие през няколкото месеца на това правителство е т.нар. [[Университетска криза]]. През януари 1907 г. студентите освиркват [[Фердинанд I|княз Фердинанд]] при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.<ref name = blagov/>.
 
Към 17 часа на [[11 март]] (26 февруари стар стил) [[1907]] година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до [[къща на Сърмаджиев|къщата на Сърмаджиев]] на булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ в [[София]], като при атентата е ранен и придружаващия го министър на търговията и земеделието [[Никола Генадиев]]. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от [[Българска земеделска банка]], с подбудителството на хора от редакцията на свързания с [[Народна партия|Народната партия]] вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.<ref name="марков"/>
 
На [[11 март]] (26 февруари стар стил) [[1907]] годинаДимитър Петков е убит от политически противници на бул. ''Цар Освободител'' в [[София]]. Погребан епогребан домежду гробагробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, нои ПетковДимитър е убит на поста си като премиер, докато другите политически убийства на премиери в България стават след напускането на постаГреков.<ref name = blagov>{{cite web | last = Благов| first = Крум | year = | url = http://www.krumblagov.com/fifty/13.php| title = Убийството на Димитър Петков| work = 50-те най-големи атентата в българската история| publisher = | accessdate = 13 март 2010}}</ref>.<ref name="марков"/>
 
== Семейство ==
 
== Бележки ==
{{commons|Category:Dimitar Petkov}}
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Dimitar Petkov}}
* [http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm Борислав Гърдев, Памет за Димитър Петков, liternet.bg]