Антониу ди Оливейра Салазар: Разлика между версии

 

През 1933 г. е приета нова конституция на страната, която узаконява еднопартийното управление. Оповестено е създаването на т.нар. ''Нова държава''(на португалски:Estado Novo).По своята същност т.нар.''нова държава'' е консервативно-авторитарна диктатура, която се базира на стопанската стабилност и политическата репресия. Въведената още от 1926 г. цензура, забрана на събранията и свобода на изказванията възпрепятстват дейността на несъгласните с водената от правителството политика.Политическите партии които сами не са се разпуснали са забранени.

Режимът на Салазар често бива дефиниран като фашизоиден, макар да остава далеко от класическия италиански и германски модел на тоталитарно уреждане на държавата. В страната функционира тайна полиция(Polícia Internacional e de Defesa do Estado), казионни организации(например младежката Mocidade Portuguesa) и паравоенни милиции(Legião Portuguesa), но общо взето тяхната мисия е съхраняване на спокойствието за установената власт. Националният съюз, председателстван от Салазар никога не придобива облика на фашистките партии в другите европейски страни.Членството в него не е задължително, а нечленуващите в него успяват също да заемат важни държавни и административни постове.Официално се твърди ,че това не е политическа партия, а ''организация за единство на всички португалци''.

 

В същото време Салазар не крие, особено пред 30-те години на XX.век,че се възхищава от [[Мусолини]]. По това време определено може да се намери тенденция към фашизация на португалското общество, тенденция която постепенно и тихомълком е изоставена в годините след Втората световна война.

В годините на Испанската гражданска война Салазар заема страната на франкистите. В последвалата световна война обаче той се стреми да води политика на балансиране между съюзниците и силите на Оста. Израз на тази политика е използването на Азорските острови от съюзниците като военна база. В същото време на хитлеристка [[Германия]] е предоставена концесия за добив на [[волфрам]], за което Португалия е богато възнаградена. Страната е една от малкото които успяват да постигнат икономически напредък през войната-златните резерви нарастват, а предвоенният дълг към Великобритания е погасен.

Големите колониални владения на Португалия дават самочувствие на Салазар да разгърне широка пропандна кампания под надслова "Португалия не е малка". Геостратегическото положение на страната и антикомунистическата ѝ риторика позволяват тя да стане един от основателите на [[НАТО]](1949 г.). През 1955 г. страната става член и на [[Организация на обединените нации|ООН]].

 

{{пост начало}}

{{пост|временен [[президент на Португалия]]|[[18 април]] [[1951]]|[[9 август]] [[1951]]|[[Оскар Кармона]]|[[Кравейру Лопеш]]}}

{{пост край}}